понеделник, 16 март 2015 г.

Сойка - присмехулка - Сюзан Колинс



Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва.

Окръг 12 е унищожен, но Катнис Евърдийн, огненото момиче, е оцеляло. Гейл е успял да избяга. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.
Успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отгворност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка - символ на въстанието - каквато и да е цената лично за нея.


Книгата много ми хареса, Панем беше освободен от властта на Капитола, но на голяма цена естествено, умряха много герои, станаха много обрати и естествено книгата е пълна с вземащи дъха моменти. 
Не мога да повярва, че авторката уби Финик, един от любимите ми герой, като прочетох частта със смъртта му гледах тъпо страницата поне 5 минути, просто не можех да повярвам. 
После и Прим умря, а Катнис поне от части обвиняваше Гейл за това, той какво е виновен, че неговата бомба, я уби, не той е наредил тя да бъде пусната нали.
Както и да е знаех си, че накрая Катнис ще е с Пийта, но все пак таях малки надежди да е с Гейл (да аз съм от обора на Гейл)
Книгата беше пълна с драматични, забавни и естествено сърцеразбиващи.
Един от най-омразните ми моменти беше, когато Катнис се съгласи да има отново Игри на глада само че този път с жителите на Капитоло, пълен кръговрат (добре, че в последствия нямаше), друг омразен момент естествено беше за мен смъртта на Финик.
Любим? На кратко почти цялата книга. 

Напълно достоен завършек на тази прекрасна поредица.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang