събота, 14 март 2015 г.

Игрите на глада - Сюзан Колинс

Можеш ли да оцелееш сам в пустошта,
когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?
В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - реалити шоу, предавано на живо по телевизията.
Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.


"Игрите на глада" е просто великолепна, завладяваща и ужасно вълнуваща.

За жалост първо гледах филма и чак тогава прочетох книгата и имах някакви резерви, но книгата ги заличи напълно.
Започнах и свърших книгата за няма и два дни просто не можех да я оставя.
История се развива около Катнис Евърдийн  - бедно момиче от мизерния окръг 12, което жертва собствения си живот в за да опази малката си сестричка, която е избрана да участва в Игрите на глада - игри в които само едни ще оживее, а 23 ще умрат.
Историята ни показва едно бъдеше в което Северна Америка е разделено на 12 окръга които се управляват от Капитола. Там (в Капитола) живеят богати, разглезени, жестоки хора които се забавляват с това да гледат как всяка година по едно момиче и момче отиват на битка, в която само един ще победи.
Самите героите за завладяващи и неповторим.
Освен изпълнените с напрежение моменти, моментите на живот и смърт в книгата има и такива които те карат да се смееш до пръсване.
Имам изключително много любими цитати  ето някой от тях:

"Щастливи Игри на Глада и нека шансът бъде на ваша страна!"

"– Не знам как точно да го обясня. Искам да умра като себе си. Това звучи ли смислено? – пита той. Аз поклащам глава.  Как можеш да умреш като някой друг?
– Не искам да ме променят докато съм там. Да ме превърнат в някакво чудовище, което не съм."

"Котката на Прим ме мрази, мисля, че отчасти  защото се опитах да я удавя."

"Надеждата е единственото нещо по- силно от страха."

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang