сряда, 26 април 2017 г.

First Date Book Tag

Здравейте хора! Как сте? Как е живота? Докато четете това аз сигурно ще пътувам към Пловдив, за това моля пожелайте ми приятен път, че не знам как ще издържа толкова много часове в автобуса. В прекрасната ни странна няма един смотан директен автобус от Разград за Пловдив, за това първо трябва да се качим със съучениците ми за този към София и после от там за Пловдив. Колко прекрасно нали? Но какво се оплаквам нали аз няма да плащам нищо? Ох как обичам състезанията! Та сега искрено благодаря на Кая, че ме е тагнала.

1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
Хм наскоро прочетох „Шефът“ и книгата ми хареса, не беше кой знае какво, но беше приятна, обаче нещо наистина ми липсваше, да за жанра си е това, което трябва да е, но историята определено предоставяше възможността да се развие по-добре.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
Не знам честно казано, почти никога не започвам книга с лоша нагласа, никога предварително не си мисля, че ще бъде лоша. Просто винаги залагам на това, че книгата ще ми хареса. 

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
„Двор от рози и бодли“! Мислех си, че книгата е хубава, че си заслужава времето заради ужасно многото положителни коментари, както за книгата така и за авторката и Сара Дж. Маас, но тя надхвърли очакванията, определено се окажа по-добра от предположението ми. Просто щом я започнах като хората не  можах да се отделя от нея. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
„Твърде далеч“. И трите книги от поредицата преведени на български са с красиви корици, поне според мен де, но съдържанието на самите книги...... определено е слабо.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
„Изтръгнати от корен“. На много места бях виждала книгата, но си нямах и на представа за какво се разказва в нея. Честно просто ми хареса как изглежда и като я видях на толкова много места просто заключих, че си заслужава и реших да я прочета. Много добро решения между другото книгата е прекрасна. 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
Цялата поредица на чичо Рик „Героите на Олимп“. И петте книги ги прочетох една след друга за около седмица плюс минус няколко часа. Просто тази седмица протече така: събуждане, тоалетна, кафе, ядене, четене, къпане.

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
Хм не знам.... не ми идва нищо на ум.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
Веднага се сещам за „Сънища за богове и чудовища“. Книгата е чудесна, но просто  на края и се случиха прекалено много неща и заради това претрупване те не бяха добре развити.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
Хм ще заимствам отговора на Кая, но „Пазители“ определено бе перфектното четиво за мен. Тази книга съдържа в себе си всичко необходимо за едно неповторимо приключение.

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
Хм не мисля, че има такава книга. Не се срамувам от избора ми на четиво, както аз така и всеки друг имам нуждата да чете това което му е на душа, това което му е интересно и приятно. Човек на трябва да се срамува от избора си на четиво, а от това, че не чете.

Та не знам кой е тагнат и кой е направил тага за това всеки, който има желание е свободен да направи тага.  

петък, 21 април 2017 г.

Intimidating TBR tag

И аз отново да се поява с таг, защо пък не, не е особено лошо, все пак не публикувам само тагове. Нали? Не е и престъпление нали? Много благодаря на прекрасната и неповторима Юли  за тага, сега по време на ваканцията имам намерение да напиша сумати публикации, че да имам за после, когато училищния живот отново обсеби ежедневието ми. Но сама го казах имам такива намерения, нищо не се знае и както се знам нищо няма да направя. И дам вече сме на училище и аз искам да избягам с писъци.

Отварям си профила в goodreads за да не изпусна някоя книга и се захващам за работа.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
„Обещавам ти провал“. Тази книга бе едно огромно разочарование.... мислях я за нещо интересно, а тя.... направо ме приспиваше, нямах нужда от приспивателни. В goodreads се води, че съм я прочела и то технически е така, но аз я четох отгоре, отгоре, аз не прескачах изречения или параграфи, а цели страници, за това не аз не съм я завършила.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
„Анна Каренина“. От година и нещо съм на 100 и някоя си страница, просто не ми остава време за нея. Книгата е значително дебела, а и начина и на писане ме забавя. Харесваше ми, беше ми интересна, но просто не ми остава време за нея. Искам един ден да я прочете, защото тя е истинска класика, но когато и дойде времето.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Хм..... Не се сещам за такава книга, винаги чета продълженията, дори първата книга да не ми е харесала какъвто е случая с „Този мъж“, аз прочетох продължението и. Просто трябва да знам какво се случва, малко съм като старите баби, които само слухтят и чакат да чуят клюките.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Мозъка ми тази сутрин явно не работи, защото не се сещам, ако въпроса беше обратния: Прочетох тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и се влюбих в нея - щях да имам сумати отговори.


5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Почва се.... „Игра на тронове“, „Война и мир“, и аз ще кажа „Шогун“ (от както гледам „Четат ли двама“ искам да прочета тази книга), „Тютюн“ и още много....

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
.................................. Имам добър усет за корици? Дори като избирам дадена книга по нейната корица, тя пак ми харесва.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Книгите на Бранъдр Сандърс. Много искам да ги прочета, но ме е страх да не ми харесат.

И това е... Тагвам.....  MrsDreamerx, Елена и Гергана

неделя, 16 април 2017 г.

„Пазители“ – Цветелина Владимирова

„-Заложено е в природата на хората да вярват в нещо, по-висше от тях. Винаги са изпитвали необходимостта да свържат материалното с духовното – продължи Вонин.“

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

„Срещу сигурната заплаха можех да се боря. Но срещу съдбата и нейните коварни номера – малко вероятно. Не се ли случваха най-големите промени в живота, включително смъртта, когато най-малко ги очакваш?“

Има книги, които те карат да преживееш няколко живота докато ги четеш, които те убиват само и само да те съживят наново, за да ти разбият сърцето в последствие, да те оставят да умираш чакайки продължението им. В момента съм в предсмъртна агония след прочитането на „Пазители“, защото просто нямам търпение да прочета продължението и. Както с трепет чаках излизането на тази книга, дори сега с по-голям чакам следващата. Но чакането си заслужаваше, заслужаваше си след прочитането на „Вестители” да чакам продължението и, защото „Пазители”, втора книга от поредицата „Проклятието на Воринина” е едно истинско съкровище, което праща читателя в свят на изненада и обратни, в свят на смърт и борба за живот, свят, в който човек трябва да защитава избори си на любим. Това е история, която ще спре дъха ви, която ще ви накара да тръпнете от вълнение и печал, която ще завладее ума ви.

„Нито един удар, обида или предателство, нито дори отхвърлената любов са способни да те пречупят така, както чувството за вина.“

„Пазители“ е меко казано достоен продължител на миналата книга, дори тя я надминава,
защото в тази книга героите са поставени в много по—тежко положение, трябва да преживеят много повече неща, живота им се преобръща на 180 градуса, а това е само върха на черешката. Книгата предизвика в читателя огромна гама от емоции, в един момент се усмихвах глупаво, а в друг сърцето ми се свиваше от мъка и печал. Просто „Пасители“ е книга, която с лекота ще се намърда в сърцето ви, карайки го да тупти от радост и да кърви до припадък. Не знам какво ме кара толкова много да обожавам тази книга, дали е заради завладяващия начин на писане, дали е заради историята, която е меко казано истинско приключение, или е заради ненадминатите герой?
Една история, колкото и интересна да е, ако начина по който е разказана е нескопосан, тя губи красотата си, все известна истина, заради това, така много го ценя. И Ц. Владимирова не ме разочарова, тя разказва по лек и приятен начин, нито прекаляла в описанията, но достатъчно, че да може читателя да си представя картината. Просто пише така приятно, че дори не е за вярване.
Мога ли какво още да кажа за историята, освен, че тя е великолепна? Всяко късче от нея е прекрасно, всяко едно е на мястото си. Има моменти на близост и проява на чувства, битки и прояви на смелост, има ги моментите, които разкъсват сърцето ти, или го карат да тупти от радостно. Историята е забулена в тайни и мистерии, постепенно някоя тайна бива разкрита, се появяват други въпроси. Любопитството ми през цялата книга бе огромно, исках да знам, исках наведнъж да прочета книга, че да задоволя любопидството ми, но и не исках да се разделям с нея.

„-Ти си най-безразсъдното същество на света! Колко пъти би рискувала живота си по този начин? Изобщо него ли цениш?
-Ти какво очакваше? Ти не би оставил! А това беше най-трудното нещо, което някога съм правила!“

Ииии редът на героите идва. Добре познатите ни герои от миналата книга естествено намират своето място тук. Ксения, Игор, Зоя, Юри и Майкъл се развиха в тази книга, читателя ги опозна по-добре, радваше се с тях, изпитваше болките им, читателя бе накаран да ги заобича иска ли или не.
Ксения си е Ксения, дори когато прави пълни глупости поне за мен, дори когато е егати тъпото същество - съжалявам за израза, аз пак си я обичам, защото тя ме впечатли още от началото с това какво представлявам тя самата, обожавам я когато сритва задници, когато гледа доброто у хората, търси го у тях. 
Игор, толкова много го обичам този човек, че приятеля ми май трябва да почне да ревнува от него. Игор е самото съвършенство, той бе опората на Ксения, бе там когато тя имаше нужда от него, но също така и той се нуждаеше от нея, нуждаеше се от нейната опора, защото да Игор е войн, неговата цел в живота е да защитава невинни те, но това не означава, че няма нужда от опора, че няма нужда някой да му вдъхне сили в определени моменти.


„Аз не знам какво изпитвам! Защото си мисля, че е практически невъзможно да мразиш и да обичаш един и същи човек едновременно! Мразя те, защото те обичам!

Зоя, Юри и Майкъл са едни истински приятели, който са готови да направят всичко за своите близки. Техните действия нямаше как да не ме впечатлят, нямаше как да не оценя тяхната саможертва, която е не само в името на своята приятелка, но която е и в името на неправдата, с която се борят Ксения и Игор.
В книгата се запознаваме и  с нови герои като Воронин, Екатерина и Дорин. Те определено изиграха своята роля в книга, намериха си мястото в нея, и я направиха още по-интересна и динамична. 
Обожавам това във всички тези герои, че те се борят за избора си на любим, борят се за правото да бъдат с този, който обичат, те застават на страната на свободната воля и се борят с неправдата в техния свят. 

„Кръвта не е всичко. Душата е вечна, а кръвта се отича и изсъхва в пръста – каза му студено. – Ще дойде ден и ще се убедиш в това, ще разбереш, че кръвта и генетичното наследство не са грехът, за който трябва да плащаме. И само изборите, които правим, са тези, по които трябва да бъдем съдени!“

„Пазители“ от Цветелина Владимирова, е красива българска книга, която е изпълнена с любов, приключения, битки и прояви на смелост. Това е книга доказваща, колко талантлива е страната ни, книга, която не трябва да бъде само прочетена, тя трябва да бъде почувствана.

„Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето.“

Изключително много благодаря на Ц. Владимирова и издателство OrangeBooks за предоставената възможност!

сряда, 12 април 2017 г.

Талантливата ни и красива страна.

България!!! Нашата неповторима, невероятна и умопомрачително красива родина. Тя е страна, която съчетава в себе си красота и вековна история. Територията, на която днес се простира, е изпълнена с невероятна природа, а  в нейните исторически забележителности се крият милиони истории, чакащи моменти да бъдат разказани. България е късче от рая и ние трябва да се гордеем с него, трябва ревностно да я защитаване от хулителите и да показваме на света колко невероятна е тя. Прекалено много българи се отричат от родното и се покланят на чуждото, а това е така грешно. Но аз не съм тук да възхвалявам тази странна на родното пространство, целта ми днес е да говоря за талантливите български автори. Да има такива, не се и съмнявайте в това. Трябва да спрем да се покланяме на чуждите творци, отхвърляйки с лека рака родните, защото и при нас има творби достойни за уважение, има книги, който са способни да ти отвеят ума, да те изкарат да скучното ежедневие изживявайки едно приключение. Много пъти съм го казвала, че и аз самата съм била предубедена относно българските книги и аз съм ги смятала за нещо скучно и не заслужаващо вниманието ми, но това не е така, залъгвала съм се жестоко. Защото има много талантливи български писатели, който заслужават вниманието на читателите, който заслужават да бъдат достойно оценени. Трябва да спрем да се покланяме и почитаме чуждото и да не ценим своето. Да има много талантливи чужди писатели има си и причина те да бъдат така известни, но това не означава, че и ние нямаме такива, това не означава, че и ние не сме една талантлива нация. Българите имаме много вековна история, имала своите велики моменти, моменти, в които сме били в калта, та ние и сега не сме в особено добро положение, но това не трябва да ни кара да се срамуваме от държавата си. Трябва да сме горди, че сме чеда на това неповторимо отечество и трябва да сме горди и да защитава неговите творци. Четете български книги, защото и те са интересни и те са достойни за вашето внимание. Мислите, че няма български автори? Какво ще кажете за Ц. Владимирова, К. Зуркова, Т.Костова, А.Христов и още много други?
П.П. Господина по български не ми влияе добре, пък да не говоря за този по история.....

понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap Up


И.....още един месец от година мина. Месец изпълнен с забавни и тъжни случки, месец изпълнен със смях и сълзи. Не знам за вас, но аз имам огромната нужда да съм навън в хубавите дни, просто толкова много време съм прекарала на закрито заради студа, че сега когато има така топли и приятни дни, просто искам да съм навън, особено сега, когато дърветата са разцъфтели и на всякъде ухае тъй приятно. Март месец мина и вече сме в началото на април и аз се надявам и този да е изпълнен с прекрасни мигове, с незабравими моменти и много книги.
През март съм прочела цели четири книги и на петата съм на края. Какво огромно чудо! Цяло постижение. Често не знам кога ми е останало толкова време, но се радвам, защото всяка една от тези книги е истинско съкровище.
Ол боже радвам се, че съм прочела четири книги, а преди какво беше.... Ах добрите стари време, когато списъка ми с прочетени книги беше така по-дълъг..... 

Първата книга за месеца е „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот. Една наистина лека и приятна книга, естествено ако не се броят моментите, когато искаш да пребиеш героите с книгата, когато героите ти късат нервите и искаш просто да я оставиш, но в крайна сметка пак и пак се връщам към нея, защото те е хванала, защото те е накарала да я харесаш истински. Няма какво да се лъжем, книгата не е нещо неповторимо, не ни разказва една незабравима история, която да ни разтърси из основи, но това е прекрасни книга, с която да си прекараш времето, която ем да те отпусне, ем да имаш на какво да си изкараш нервите. Честно супер комбинация е. Нямам търпение за продължението и.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга е  „Вестители“ - Ц.В.
Имах планове да препрочета тази невероятна книга от много време и просто не ми даде сърце да я отлагам още, като се имаше в предвид, че продължението и ме чакаше да го разлистя и ме гледаше тъжно тъжно, че не съм го започнала. „Вестители“ е прекрасно начало на неповторима поредица, чието продължение е също така невероятно нищо, че от него ми остават още около 50 страници, знам, че е страхотно. „Вестители“ е книга лесно доказваща, колко талантлива е страната ни, защото тя ни разказва една изключително интересна и пленителна история, история изпълнена с обрати и изненади, с спиращи дъха моменти и прекрасни герои.
Ревюто и тук.
Дадох на книга 5/5.

Третата книга за месец март е „Краят на дните“ - Сюсън ИЙ. Последна книга от трилогията „Пенрин и краят на дните“. Това е книга, която отвя ума ми, която отново ме прати в жестокия сват на края на дните, свят, в които хората трябва да направят огромни жертви, да покажат, смелост, жертвоготовност и сила, ако искат да победят враговете си. Това е книга за изборите, за надеждата, за смелите решения. „Краят на дните“ е един достоен завършек на една красива поредица. 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

И последната книга за месеца е „Полудив“ втора книга от поредицата на Сали Грийн. Чувала съм толкова хубави коментари да тази поредица и с всяка една книга се убеждавам, че те са самата истина. И тази книга като първата е много хубава, добре написана, и предизвикваща гама от емоции в мен. Просто нямам търпение да разбера как ще се развие историята между Натан и Гейбриел, нямам търпение да разбера дали ще бъдат заедно 
Дадох и 4/5.

И това е за март месец, вече сме трети април и още нямам прочетена книга, а това е жалко, но какво да кажа, такъв е живота. Времето никога не достига. 

събота, 1 април 2017 г.

„Краят на дните“ - Сюзън ИЙ

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

„Краят на дните“ последна книга в поредицата на Сюсън Ий  „Пенрин и Краят на дните“ е едно малко, красиво и прекрасно съкровище, което те грабва от първата си страница и едва те пуска накрая. С тази книга човек ще преживее огромна гама от емоции. Ще го заболява стомаха от смях, ще го заболи сърцето от драмата на героите, ще му се прииска да се завие през глава и просто да прегръща книгата. С всяка една книга от поредицата историята на Пенрин и Рафи се развива с все повече драматизъм, с все повече препятствия и трудности, докато не се стигне до края и, който ще ви накара да трептите от напрежение и да се усмихвате щастливо.

„Властта най-добре се държи от онези, които не я желаят.“

Това е още една историята за това как по време на края на човечеството винаги ще има хора готови да станат герои, да се борят за своя  живот и за този на другите, за това как човек може да намери приятел в лицето на врага, за това, че човек не избира в кой да се влюби и че не е важно дали е враг, дали е от друга раса, любовта си е любов. Това също е история за избора, за вземането на трудни решения. Една красива история, разказана по увлекателен начин.

„Човешкото в нас не зависи от това дали обществото те приема и дали приличаш на другите. Важно е кой си и какво си готов да сториш или да не допуснеш да се случи.“ 

Както явно е запазена марка на Сюсън Ий и тази книга започна точно където свърши последната и така читателя не изпуска и секунда от действието. Така се дава перфектната възможност да се четат книгите една след друга и да не се отделя поглед от тях. Щом тези книги биват започвани, човек не иска да излиза от този свят, а и често и не може. Дори сега като имам цялата поредица искам да прочета книгите една след друга и един вид да обединя трите книги е едно огромно приключение, искам отново да се потопя в този невероятен свят, свят на обрати, свят изпълнен с ужаси и страхотии, но и свят на нова надежда, свят, в който човек притежава силата да се бори в името на човечеството срещу страшен и невиждан враг, като божествените ангели.
Историята в цялата поредица се развива постепенно, малко по-малко тя се заплита и усложнява, но и се откриват много отговори, героите преминават през много препятствия, докато стигнат до решаващия момент, докато се стигне до последната битка, в която да се покаже колко човечност е останало у хората, колко смелост, борбеност и сила е останала в тях, до момента, когато врага става приятел и любим. 
Героите в книга са все интересна и добре изградени. Така създадени, че да те е жал за тях, да се радваш заедно с тях и да искаш да ги защитаваш ревностно.Та на мен ми стана жал за един от злодеите за Бога!!!!!!!
Всеки един герой допринася към историята, всеки едни изиграва своята роля. От главните герои Пенрин и Рафи, като се премине през сестра и Пейдж и майка им, и се стигне до Наблюдателите. Интересни, добре изградени и просто невероятни герои. Герои, които имат своите моменти на слабост, на когато трябва да бъдат смели, те с готовност са взели решението да се борят до живот и смърт. В книгата е пълно с герои, готови да вземат трудните решения в решаващия момент, решения, изискващи огромна сила и смелост.
Любовната история между Пенрин и Рафи определено в тази книга преживя своята кулминация, стиган до едни висини и получи своя края щастлив или трагичен, прочитайки книгата ще разберете. Любовта между тях е красива, от врагове, до приятели и в крайна сметка до влюбени. Обожавам как тяхната история се разви, как мина през висини и спадове, през отричане и примирение с реалността.

„….Аз съм просто тийнейджърка. 
-Историята е пълна с тийнейджърки, предвождали битки. Жана ДАрк.“ 

Ако човек иска книга, която да не може да остави, която да го прати в един брутален и жесток свят, свят в който тежките избори са оставени в ръцете на една ти тинейджърка
„Краят на дните” е точна такава книга, прекрасна и неповторима от една красива поредица. Тя ни доразказа историята за края на света причинен от могъщите ангели, тя ни разказа за тази невероятна битка, в която хората да покажат на какво са способни, да покажат какво се крие в сърцата и душите им.

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставена възможност да прочета тази прекрасна книга. 

неделя, 19 март 2017 г.

Reader problems TAG

Здравейте! Как сте? Само аз ли съм отчаяна от смотаното време? Само на мен ли ми писна да
бъде студено и гадно? Седмицата ми почна с ужасния, студен, дъждовен и снежен понеделник. Заради дъжда, който често, често се преобразуваше в сняга и после пак сняг се прибрах цялата вир вода и трепереща от студ. До тук за времето, че да не ме объркате с Чолаков. Та, защото от ужасно много време не съм публикувала какъвто и да е таг за това като видях този в блога на Paris love и просто не се въздържах да го направя. Звучеше ми интересен... защо се оправдавам мога да си пиша каквото искам. 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Знаете ли всъщност доста лесно си избира книга за четене, тя обикновено е първата, която ми е хванало окото в дадения момент. Случвало се е да прочитам книга, която да не е в списъка ми, също така и книга, която е от ужасно много време в него. Избирам си следващата книга за четене просто импулсивно.  

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?
Ужасно много мразя да не дочитам дадена книга и за това гледам да не го правя. Но понякога за огромно мое съжаление това се случва, просто колкото и да не искам да оставям не дочетена книга, все пак народа е казал хубост на сила не става. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
За сега не ми се е случвало подобно нещо, но не мисля че ще се зоря само и само заради едната бройка. Това е състезание, не е нещо, което трябва да се свърши на всяка цена, няма да дойде края на света, ако не си прочетена определена бройка книги. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?
Че аз да не гледам кориците на книгите? Те не са особено важни, съдържанието е. Но да не се лъжем като имаме любима поредица и като кориците на книгите са грозни и не си съвпадат просто не върви. 

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?
Всеки си има свое мнение, не е кой знае какво. Няма как да искам те да харесват това, което аз харесвам и обратното. 

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Продължавам да чета, все едно хората за първи път ще видят ревящ човек. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Зависи дали имам време никога не бих отказала да препрочете любима книга, така таман ще си припомня какво става таман ще съм със стар приятел отново.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Всъщност аз съм човек, който лесно дава книги на приятелите си. Да искам естествено да си ги получа в перфектно състояние и да си ги получа, но все пак давам книги, защото искам хората около мен да четат.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
Пробвам още пет книги като трябва. Само и само да изляза от дадения застой.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Определено много по—малко от колкото искам. За жалост нито няма парите да си взема всички желани книги, нито мястото където да ги сложа. Мечтата ми е да заобикалям камари книги само и само да стигна до гардероба си.

11.   Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
Много ужасно много. Първо понякога се бавя ужасно много докато си взема дадената книга и после докато я прочета..... Не ме питайте от кога ме чака „Короната“ - К.Кас.

Всеки, които има желание е свободен да направи тага, но все пак да кажа някой тагвам двете Юлита. 

събота, 11 март 2017 г.

„Парцалена принцеса“ – Ерин Уот


Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама.
Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

„Ще бъда добре. Всичко ще бъде добре. Ако си повтарям тази лъжа достатъчно дълго, ще повярвам, че е истина. Дори да не е.“

„Парцалена принцеса“ е една лека и интересна книга, която може да накара читателя да побеснее от яд заради глупавите действия на героите, заради техните мисли и реплики, но също точно заради тези неща да се усмихва глупаво на дадени моменти. Това е книга, която ме изкара на моменти от кожата ми, но също така и ми хареса до такава степен, че да търся втората и третата книга и да разбера какво се случва на края им да не говорим, че зареди финала на тази книга прочетох няколко глави от втората. Просто не можах да се стърпя. Това е книга, с която можеш с лекота да се разтовариш след дълъг ден.

„-Свикни със сплетните, скъпа. Свикни, че непрекъснато ще шушукат зад гърба ти. Свикни, но не се давай на клюките. Удряй, когато те удрят. Не бъди слаба.“

.
Източник.
„Парцалена принцеса“ наистина е книга, която ме вбеси ужасно много, това е книга, която ме изкара от кожата ми от яд и безсилие, заради глупавите действия на героите в дадени моменти и определено заради техните реплики, но знаете ли какво това е част от очарованието на книгата. Поне за мен де. Знаете, че съм си странна. Нали знаете онези моменти, когато просто искате да се скарате с някого, когато сте изнервени до такава степен, че нямате търпение да се развикате на някого? Еми в началото на тази книга точно можете да се отървете от тази нужна. Чудесно е да си изкарате яда на тази книга и докато се ядосвате и докато обиждате глупавите действия на героите, неусетно се пристрастявате към нея. Аз бях така и в крайна сметка неусетно с нетърпение разлиствах „Парцалена принцеса”, не с отчаяние да разбера каква още глупост ще направят героите, а с това че просто искам да разбера какво ще се случи с тях, защото са ми станали интригуващи и скъпи, защото са ме накарали да ги харесам. А честно наистина си мислех, че няма да ги харесам. Но героите ме изненадаха, накараха ме да им се дразня, а в последствие да ги харесам истински много.
Ела главната героиня определено получи доста обиди от моя странно, не незаслужени повярвайте ми, но въпреки това ме впечатли в някой и друг моменти, накара ме да си помисля: Браво на теб момиче. Надявам се в продължението да я харесам още повече, надявам се да израсне и да стане по-силна и интересна, защото ако зацикли в сегашното си състояние ще ме разочарова.
Източник.
За братята Роял определено мнението ми в началото не беше особено добро, та те са разглезени момченца, научени да получават всичко наготово. Това наистина е така, но не само това. И наистина опознавайки ги малко по-малко техните добри странни се появиха наяве и започнах да градя добро мнението за тях. Тухла по тухла, но все пак....
Любовната история между Ела и Рийд определено не може да се сравнявам например с тази на Елизабет и Дарси, но все пак е сладка и интересна, малко забързана, но това ми хареса, защото точно в такива книга няма просто нужда действието да се влачи едва, едва. Много по-интересно е като действието е забързано. И не само относно любовната история, а за целия сюжет.
Знаете ли каква е най-важната причини заради, която да си вземете книгата? Заради корица. Тя е просто...... перфектна. Нямам търпение да имам цялата поредица и да си ги гледам просто.

„в мизерията. В нея се чувствам удобно, тъй като тя не лъже. Няма красива опаковка. Тя е това, което е.“

 „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот е първа книга от поредицата „Семейство Роял“ и е една лека и приятна книга, която ще ви отведен в една привидно сбъдната мечта, която ще ви отведе в свят на разкош, свят на тайни. Това е книга, която може да ви извади от кожата, но също това е книга, на която ще се насладите.

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета тази книга.

неделя, 5 март 2017 г.

February Wrap Up

Здравейте, хора! Как сте? Как я карате? Как мина втория месец от годината за вас?
Днес съм тук с книжната равносметка за месец февруари. Положението е плачевно! Ама много лошо! За цели 28 дни съм прочела само две книги. Две!!!!!!! Истински срам и позор. Но честно казано поне този месец имам оправдание. Започнах месеца много добре, и двете книги прочетени през него ги прочетох още в началото, но после за зла участ се разболях. Сега няма да ви разказвам за болежките си, защото просто няма нужда, но те ми попречиха да чета, просто не ми оставаха сили да чета и чак сега най-после спрях проклетите лекарства и в понеделник съм на изследвания, за това стискам палци всичко да е наред и месец март да е много по-хубав. Стискам палци вече да съм здрава и да мога да се отдам на четене.

И така първата книга, която прочетох през месеца е „Полулош“ - Сали Грийн. Чувала съм
много хубави коментари за книга, чела съм колко е невероятна и страхотна и съм напълно съгласна с това, защото тази книга е наистина прекрасна. Историята и е интересна и поне за мен неповторима, тя ни представя един свят на добро и зло, свят на магия, свят, в който съдят човека зареди неговите родители, а не зареди това, което е той самият.
Ревюто на книгата тук. (ако го напиша де)
Дадох и 5/5.

Втората книга за месец февруари е „Двор от рози и бодли“ - Сара. Дж. Маас. Още една невероятна книга, още една първа книга на поредица, която ме заплени и зареди която ръцете ме сърбят да прочета проклетото продължение. Това е книга, която трябва да прочетете, това е книга, която ще ви вземе ума, това е книга в която ще се влюбите. Поне с мен се случи така.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

И така това е за месец февруари, наистина Бог ми е свидетел, че се надявам март да е много по-добър и ползотворен месец. Определено не искам положението да е същото като през февруари.

неделя, 26 февруари 2017 г.

„Двор от рози и бодли“ – Сара Дж. Маас

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Та как да започна ревю на толкова хубава книга като  „Двор от рози и бодли“, как точно да успея да кажа всичко, което искам без да издавам нещо важно от сюжета на книгата и без да го направя скучно за вас читателите? Е не мога, но ще опитам. Тази книга е първата, която чета от Сара Дж. Маас и вече напълно мога да разбера защо толкова много хора обичат нейното творчество, защо толкова много хора я обожават и казват, че нейните книги са невероятни. От дълго време искам да прочета поредицата и „Стъкленият трон“, но просто чакам всички книги от нея да бъдат публикувани, защото имам предчувствието, че поредицата ще ми хареса ужасно много и просто не искам да си причинявам страданието да чакам продължението на още една поредица, която обичам. Вече така и така списъка е много дълъг. но в крайна сметка не се въздържах и  прочетох първа книга от друга нейна поредица.
„Двор от рози и бодли“ е една невероятна книга, която ни праща в един интересен и вълнуващ свят населян и от хора и от друг вид същества притежаващия необикновени способности, това е книга, която ни предоставя силни и красиви герои, която праща читателя в свят на магия, свят на болка и страдание, свят на борба и саможертва в името на любовта, свят, в който човек трябва сам да се научи как да се справя с живота.

Източник.
„Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо…“

В началото книгата не ми хареса, просто не ме грамна, просто прекалено много се дразнех на главната героиня Фейра и държанието на сестрите и и оставих книгата, но в крайна сметка се върнах към нея след няколко дни и най-накрая един хубав съботен ден я изгълтах с корицата. Не се шегувам дни наред не я бях отваряла и веднъж като я почнах не я оставих.    
Толкова са много причините зареди, които заобичах тази книга, толкова много са причините, зареди, които тази книгата си заслужава прочитането. Че....... Можете да прочетете ревюто на Габи с нейните причини тук.
Историята в книгата е интересна, малко предсказуема и сякаш позната, сякаш взела елементи от приказките, но си е интересна имаща своите силни и слаби странни. Много ми хареса това как бе изграден света в книгата, как е разделен и как се развиват отделните части. Влюбих се в идеята за света на елфите, как беше изграден и особено самите елфи. Много ми хареса и как самата история се разви, с обратите и изненадите в нея, но ........ Не знам точно какво просто не ми допадна в пълния смисъл на думата развитието на действието сякаш... оф не знам нещо ми липсваше. Това е една история, която нямаше да бъде точно кой знае колко невероятна, кой знае колко впечатляваща, ако не бяха нейните герои. Те направиха историята невероятна, те я направиха толкова красива, зареди тях не можех да оставя книгата и я четох до два и нещо сутринта. Нищо необичайно и за радост беше събота и можах да се наспя въпреки че на сутринта имах онова главоболие предизвикано от четенето на прекрасна книга.

„-Щом те наранява – каза той нежно, думите сякаш проникнаха дълбоко в мен и ме погали, - не мисля, че е абсурдно.“

Главната героиня Фейра ем ми хареса еме ме издразни. Някак си образа и ми е противоречив. В едни ситуации е много смела, а в други не може да защити позициите си. Просто тя не успа да ме накара да я харесам истински, да оценя силните и странни. В началото се притесняваше за семейството си, после щом и дадоха материали за рисуване и забрави за тях, после чак след месеци се сети пак за тях. Е сега как? Как!? Някои нейни действия ми харесаха, но други.....
Тамлин е другия главен герой. Много харесах образа му,  През цялата книга си го харесвах, още с появата му ала „Красавицата и звяра“, с нескопосаното му поведение спрямо Фейра. Изобщо цялото му излъчване ми хареса, в началото намирах действията му за нелогични и странни, но в последствия се разбира защо прави едно или друго нещо.   
Източник.
Рис е друг герой, на който искам да отделя внимание. Още с първата му поява знаех, че той ще има важна роля, знаех че ще направи нещата интересни и то и така стана. Още не знам какво точно да мисля и чувства. Образа му ми е много интересен и нямам търпение да разбера още за него (както разбрах във втора книга той ще има важно роля). Рис според мен изигра важна роля в последната част на книгата, благодарение на него нещата се развиха така да го кажа благополучно, благодарение на него много животи бяха спасени. Той е от онези дръски и интересни герой, от героите, които не си мерят думите и не просто говорят, а и действат и да не забравям колко арогантен е. Зареди всичко това го харесах толкова много и имам лошото чувство че сърцето ми отново ще бъде разделено на две между него и Тамлин.

„-Не се чувствай виновна за нито един миг, запълнен с нещо, което ти доставя удоволствие.“

„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас определено е книга заслужаваща си времето, тя е интересна и изпълнена с обратни, с интересни и прекрасни герои, това е книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта само, за да я довърша. Нещо, което предполагам ще се случи и с другите книги.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Препрочитането отговора на всичко!

Здравейте! Как сте? Аз естествено както винаги когато съм на училище искам да спя и да спя, ама естествено няма как това да стане. Чувствам се ужасно изморена, прекалено натоварена и искам да правя толкова много неща, но нито ми остава време за тях, нито имам енергията за тях. Например в петък със на състезание в Свищов и ще трябва да стана много преди слънцето да се е показало и зареди това ми се реве, обичам да спя!!! Какво да се прави живота е несправедлив и ще ме остави да се наспя само, когато си тръгна от този свят. Да се изясним не е искам скоро това да стане, чакам с нетърпение да отпразнувам поне стотния си рожден ден. И да сега темата на днешната публикация: Препрочитането на книги. Както си личи от заглавието за мен препрочитането е отговора на всичко. Обожавам да чета нови истории, обожавам оня трепет от непознатото, но не по-малко обожавам препрочитането на любими книги. Често като чета дадена книга за първи път, аз изпускам някои важни елементи, от толкова голяма вълнение да разбера какво става в дадената книга, от нетърпение да проследя развитието на действието, аз изпускам елементи, зареди това и препрочитането ми помага да се запозная с пропуснатото, а и все пак с времето се забравят части от сюжета и чрез препрочитането това се предотвратява. А и го има оня моменти, когато просто искаш да се оставиш в ръцете на позната история, да се отдадеш на любимия сюжет и да му се насладиш отново, като среща със стар приятел. Това е едно от най-приятните чувствам. 

Та в тази публикация ще се набележа няколко книги, които имам намерение да прочета през тази година, защо именно тези? Лесен въпрос, защото всяка една от тези книги е невероятна само по себе си и отново искам да се докосна до нея.

Първата книга, която избирам е „Лейди Полунощ“ - К.К. , защото е „Лейди Полунощ“ за Бога!!! Да знам някои хора не са я харесали, но за мен тя е невероятна, прекрасна и просто...... приказна. Просто съм пристрастен още усещам как историята в нея бушувам вътре в мен, още щом се сетя за Ема и  Джулиън сърцето ми се свива от любов и тъга по тях. Зареди всичко това и зареди скорото публикуване на следващата книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ нямам търпение да я прочета. Всяка една книга на К.Клеър е истинско съкровище и няма как нейните книги да бъдат прочетени само веднъж.

Втората книга е „Вестители“ - Цветелина Владимирова. Тази книга е чистото доказателство, че имам талантливи български автори, че и те могат да пишат невероятна книги и че българското творчество не трябва да се пренебрегва. Историята във „Вестители“ е много интереса, изпълнена с приключения загадки и драми. Скоро излиза и втората книга от поредицата и ръцете ме сърдят да я разлистя зареди това ще ми дойде много добре да отново да се потопя в първата книга и отново да преживя любовта на Игор и Ксения.

Третата книга е друга, а именно „Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф ъъъ още една невероятна книга, която обожавам, която ме разби на парченца и после отново ме събра само и само да ми предвещае още мъки. Продължението на тази книга също излиза през 2017. И да нямам търпение. Въпреки че продължението ще е за други герои, аз пак ужасно много искам да прочета първата книга от поредицата, за да мога отново да се потопя в света създаден от авторите и.

И последните книги, които определено не бих отказала да прочета отново са „Проклятието на тигъра“ и „Търсенето на тигъра“ - К.Хоук. Какво да кажа за тези две книги от поредицата освен, че съм пълна мазохистка и искам отново да усетя ужасната болка, която предизвикват в мен тези книги. Историята написана от Колийн Хоук е невероятна, неповторима и меко казано сърцеразбиваща. Чакам с нетърпение превода на третата книга и просто искам отново да страдам за Келси и Рен, за Кишан и за това колко много мразя любовните триъгълници.

Та това определено не са единствените книги, които искам да прочета отново, но тези книги точно в този момент са на върха на списъка ми, защото всяка една от тях е невероятна само по себе си.
А вие обичате ли да препрочитате отново дадени книги? Обичате ли отново и отново да се потапяте в позната история? И кои книги бихте прочели отново? 

вторник, 7 февруари 2017 г.

„Изтръгнати от корен“ - Наоми Новик

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Напоследък съм в ужасен читателски застой, чета малко книги и те, колкото и да са хубави не отнасят ума ми, не ме карат да стоя будна до среднощните искайки само да чета, забравяйки глад и жажда, отдавна не бях чела книга, която толкова да ми хареса, която да ме изтръгне от обикновеното ми ежедневие и да ме прати в един нов и вълнуващ свят. Точно това направи „Изтръгнати от корен“, книга изпълнена с магия, приключения и незабравими моменти. Влюбих се в книгата неусетно, без да разбера, без изобщо да осъзная как тя ме изтръгна от вкоренените в мен корени на скуката.

Източник.
„-Не искам повече разум! - казах на глас, нарушавайки тишината в стаята. - Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друго си заслужава, ако не хората?“

От толкова много време вижда книгата по лавиците на книжарниците, в най-различни профили в инстаграм, че в даден момент просто не можах да се стърпя и трябваше да я прочета. И какво добро решение само. Едно от най-добрите тази година.
Не знам дали мога да си подредя мислите достатъчно добре, че да мога да напиша едно хубаво ревю (не, че ако мислите ми са добре подредени ще напиша де, но това е друг въпрос).
Та да започвам, че след малко пак трябва да се връщам към ученето за олимпиадата по БЕЛ. (и защото публикацията е написана преди дни трябва да отбележа, че олимпиадата беше пълен провал, защото темите поне за мен бях ужасни, но като получа резултата ще знам със сигурност. )
Историята в книгата е великолепна, тя е за един изпълнен с магия свят, свят за добро и зло, в който да победиш злото трябва да се действат по малко по различен начин. В книга се говори за това как понякога злото не е първоначално зло, понякога то бива създадено от някой друг, и начина то да бъде победено не е с насилие, а с разбиране, с помощ. Това е една от многото причини, зареди, която книгата ми хареса толкова много, зареди начина за справяне със злото.
Източник.
Историята няма как да не заплете читателя в своята мрежа, няма как да не го развълнува с начина на писане на авторката. Поне с мен стана так. Първите няколко глави ми се сториха слаби и безинтересни, но с всяка следваща глава книгата ми ставаше все по-интересна и вълнуваща, със завихрянето на историята аз все повече и повече се влюбвах в нея, без да забелязвам слабите и страни и предсказуемите моменти.  

„Мисли - добави жлъчно тя, - вместо сляпо да искаш.“

Героите определено си ги биваше въпреки своите слабости, но погледната в цялата картина те са просто страхотни, всеки един от тях е и заема точно определеното му място.
Агнешка главната героиня в началото наистина ме дразнеше, но нейният образ определено се разви, стана по-интересен и в крайна сметка в края наистина ми хареса. Първоначално тя за мен си беше прекалено слаба, прекалено глупава, но тя показа, че е смела, че знае какво трябва да се направи в кризисните моменти, показа се като вярна и истинска приятелка.
Звяра. (харесва ми да го наричам така) е интересен образ, мистериозен и вълнуващ. Но е една степен по загадъчен отколкото ми е нужно. Ужасно много го харесах, но не можах да го опозная колкото искам. (имам чувството, че го харесах толкова много, зареди факта, че е „малко“ грубичък )

Източник.
„....истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш: можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си  на тях, но ако никой не дойде да те чуе - все едно.“

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик е една невероятна и приказна книга, която ме отвя по всички параметри. Това е една вълшебна книга, която праща читателя в свят на добро и зло, в свят, където всичко е възможно, където човек трябва да поема рискове, за да може да спаси любимите си.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Честит рожден ден не на мен! *тъжно лице* Честит второ рожден ден на блога.!!!

Дами и господа на тази дата 02.02 преди две години създадох този блог, преди две години
живота ми се промени с началото на този блог. Как се е променил? Не е чак толкова лесно да се каже, но едно е сигурно не съм същата личност, която бях преди две години и за това има и вина и този блог. 
Готино начало нали?
Не лъжа, не преувеличавам, казвам самата истина. Блога определено промени живота ми, промяната може да не е голяма, може да не е такава, която я променила изцяло живота ми, но тя я има. Като се замисля какъв човек бях преди две години, като си спомня първите ми трепети от писане на първите публикации, усещам огромната разлика, виждам напредъка ми.
И промяната определено е  за хубаво. Променила съм се, израснала съм, станало съм по-добра личност, наистина не лъжа, блога и най-вече писането тук разви така да се каже писателските ми възможност и да знам, че те не са нищо особено, но само да видите първите ми публикации. Не моля ви не ги гледайте. 
И да да се върнем на основната тема. Благо определено промени живота ми, направи го по-вълнуващ, по-интересен, забавен и ми помогна да развия някои свои способност, но истината е, че и той натоварва живота ми, прави го по-сложен, завладя времето ми, но не съжалявам за нищо, защото писането тук ме прави щастлива. Това е тайната! Това е нещото, което ме кара да сяда и да отделям време да пиша, да споделям мнението по някоя книга. 
Честит рожден ден на моето бебче. Обичам го, прекалено много дори, ужасно много ми е ценен и никога не бих го затворила/изтрила и там каквото се прави, дори да спра да пиша, дори да загуба желание за това, да нямам време, аз ще го оставя, защото знам, че той ще ме чака само да му дойде отново желанието. 


сряда, 1 февруари 2017 г.

January Wrap Up

Айде и първия месец от годината свърши, изниза се набързо,чак не разбрах кога. Той ни донесе огромно, количество сняг, затрупа улиците и не не позволи на учениците да отида на училище. Януари ни подари една снежна ваканция, която аз изпълних с книги. Дните се изтекоха набързо, изпълнение с преживявания и с огромни мои съжаления с малко книги. Дори прочетох толкова „много книги“ само зареди извънредната ваканция. 
През този месец съм прочела цели четири книги!!! Колко много само нали? Саркастична съм.


Първата книга, която прочетох през този месец е „Червена като кръв“ - С.С.
Книгата е неистина интересна, изпълнена с капчица мистерия, интрига и престъпления. Една мистериозна и интригуваща книга, която е точно за студените зимни дни. Едно от нещата, които най-много ми хареса в нея бе мястото на развитие на действие.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга за месеца е „Апартаментът“ - Д.Стийл. Книга е на една от любимите авторки на майка ми, и с тази книга определено разбрах защо майка я харесва толкова много. Книгата е малко извън моята зона на комфорт, малко по-далеч от моята възрастова група, но въпреки всичко това тя ми хареса, хареса ми нейната история, нейните герои и развръзките в нея.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.





Третата книга, която направо ме отвя бе „Изтръгнати от корен“ - Н.Новак.
Тази книга ме изтръгна от скуката, изтръгна корените от бездната на бездействието и ме прати в едни удивителен свят на магия, изпитания, приключения и любов. Една книга за доброта и злото, една книга, която искрено заобичах.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

И четвъртата книга за месеца е на великолепния, незабравимия, невероятния, неповторимия, впечатляващия, божествения, Рик Риърдън и именно „Скритият оракул“ първа книга от поредицата „Изпитанията на Аполон“ Драги имам проклетата книга от рождения ми! Който е през октомври!!! Не знам просто как не съм я прочетох по-рано, наистина не знам единственото обяснение, което намирам е, че съм пълна глупачка, смотанячка и пълна неудачница. Най-после ми дойде ум в главата и прочетох това бебче. Какво да кажа, книга на чичо Рик и не друг за главен герой а именно невероятния Аполон, но като безсмъртен просто красота.
Дадох и 5/5.
Ревюто тук - скоро .

Отново си пожелавам новия месец да е много по успешен и дано надеждите да не са напразни. Искам да съм много по продуктивен читател и да пиша много повече. Да видим какво ще стане.

неделя, 29 януари 2017 г.

The Book Community Tag

Аз съм просто ужасен човек. В навечерието на новата година си обещах да бъде много по 
продуктивен човек, да чета и да пиша повече, а какво едно голямо нищо! Нито имам кой знае какво голямо желание да пиша, нито ми идват идеите за които да пиша. С едно изречение тъпа работа. А и често казано не чета кой знае колко и нямам и ревюта да пиша, но за всичко това съм си виновна лично аз и само аз мога да променя нещата! Просто съм прекалено изтощена от задължение и когато имам свободно време искам просто да спя. И така до тук с оплакванията и оправданията! Днес съм тук с един прекрасен таг, за който бях тагната от Юли. Много ти благодаря! А и да знаеш послушах съвета ти и вече имам инстаграм на котката ми.  

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Ммммммммм прекалено труден въпрос. Почти винаги харесвам двойките в дадена книга, както са направени. Вярно е, че има случаи когато искам героинята да е с друг герой, но той пакт е от тази книга, не е от различна.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта.
Нямам един рафт с книги, но избирам този, който е от най-дълго време. И така.... името ми има шест букви и шестата книга е „Лейди полунощ" - К. Клеър

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
Само три! Не ставали много повече?
„Хари Потър“ - Дж.К.Р,  Книгите са Хари са ми най-скъпи, просто те са свещеният граал  за мен!
„Адските устройства“ - К.К  Освен, че обожавам всички книги на К.К., освен, че обожавам света на ловците на сенки препоръчвам тази поредица, заради чувствата, емоциите, които предизвика тя в мен. Това е поредицата, която ще четеш до малките часове на нощта, ще продължаваш да я четеш, дори ако на следващия ден няма да можеш да държиш очите си отворени, а в края и ще бъдеш разкъсан на парченца.
„Проклятието на тигъра“ - К.Х. Тази поредица пък препоръчвам, защото съм истински социопат и иска и всички други да страдат по тази поредица. Искам всеки един човек да усети тези чувства, които владеят мен на края на всяка една книга, а аз съм още на втората!!

4. Най-добрата книга, която изчете през изминалата година?
Миналата година прочетох толкова много великолепни книга, че не мога да избере само една. Казвам „Всички наши места“, защото тази книга определено ме разтърси до основи.

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чела резюмето.
К. Клеър, Р.Риърдън, Дж.К.Р. Р.Мийд отдавна са си спечелили това право!

6. Любимо място за четене?
Хм определено в леглото ми! Като се заобиколя с възглавници, дебело одеяло и нещо топло за пиене имам чувството, че съм в рая.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти.  Предупреждение
спойлери.
Смъртта на Уил - „Адските устройства“ - К.К,
Когато Кейси осъзна, че Рен напълно я е забравил и дори се отвращава от нея и проклетата ирония, че Рен ще си спомни за Келси като я види,че се целува с Кишан  - „Проклятието на тигъра“ - К.Х.
Когато Пърси отиде след Анабет в Тартар - „Героите на Олимп“ - Р.Р
Разговора между Максън и Америка, след като го простреляха в края на „Единствената“ -К.Кас 
Когато Ема отблъсна Джулиън в края на „Лейди полунощ“ - К.К.
Това не са ми любими сцени, това са сцени, които са ми разбили сърцето.

8. Любим книжен блогър?
Почва се големия списък: Елена, Юли, Юли, Ева, Кая, Габи, Ади и още ужасно много.

9. Любим книжен влогър?
Четат ли двама, jessethereader, polandbananasBOOKS

10. Любим книжен профил в инстаграм: 
Айде пак огромен списък.
https://www.instagram.com/light.dreamer/
https://www.instagram.com/booksalex_alexbooks/
https://www.instagram.com/itsrainingbooks/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/elanurgndz/
https://www.instagram.com/crimebythebook/
И още много, ама много.

П.С. Една моя приятелка прави супер видеа в youtube и нейния профил е тук.

неделя, 15 януари 2017 г.

„Апартаментът“ - Даниел Стийл

Животът на четири млади жени се преплита в общия им апартамент в Ню Йорк. Клер – дизайнер на обувки, Аби – начинаещаписателка, Морган – успешен финансов консултант, и Саша – гинеколог. Макар да са много различни, те се превръщат в истинско семейство. Докато са заедно, всичко върви чудесно. Но с времето нови връзки, възможности за работа и изненадващи обстоятелства поставят изпитания пред приятелството им. Клер преживява криза в кариерата си, а Аби се увлича по по-възрастен мъж, който съсипва самочувствието й. Морган е щастливо влюбена в собственик на ресторант, който ги снабдява с вкусни ястия; Саша пък се впуска сериозно в лекарската си практика. Те осъзнават горчиво-сладката реалност: времето неизбежно ги отдалечава от мястото, където започват мечтите...


„Апартаментът“ от Даниел Стийл е книга, която би се харесала на майка ми, книга, която тя би изгълтала от корица до корица, но това ни най-малко не означава, че това не е книга, която не би ми се харесала и на на мен самата. И точно това стана, прочетох книгата и тя меко казано ми хареса, зареди своята история, зареди героите, зареди изненадите и обратите в нея.

Ще запомня тази книга с:
➤ с красивото приятелство в нея
➤ с това, че дори човек да е сполетян от лоши работи ще дойде моментът когато живота му ще се усмихне
➤ с това, че човек на каквато и възраст да е може да събере сили за да следва това което иска
➤ и ще запомня най-ярко тази книга с истеричния писък на майка ми като ме видя да я чета. Не се шегувам. Ето какво стана: Аз съм се излегнала в леглото на топло и си чета книгата и майка ми влиза в стаята за нещо и като видя книгата почна: Имаш книга на Д.С.! И не си ми казала! Толкова много обичам нейните книги, те са толкова хубави! Но не толкова думите и ще запомня, а самото изражение на лицето - една чиста изненада и щастие.

„Клеър проумя, че никога, независимо от възрастта, не е късно да събереш парченцата и да започнеш отново.“

И така историята в книгата е наистина интересна, имаща в себе си някой друг предвидим
аспект, но също така много изненади и обрати. Историята е за четири приятелки, които по един или друг начин намират щастието в живота. Това е история за следването на мечтите, за това, че понякога, за да си истински щастлив се нуждаеш от нещо, което не си търсел не си искал. Това е история, която ми харесва с всичко, което тя представлява.
В книгата се проследява живота на няколко различни герои и беше много хубаво, че тя бе написана от различни гледни точки, така читателя може да опознае по-добре отделните герои и да получи по-пълна картина на случващото се.
В началото на книгата тя просто не ми потръгна, просто историята не ми беше чак толкова интересна, но след като се запознах с обстановката, книгата ми потръгна и неусетно я прочетох.
Героите в книгата са разнообразни и интересни, беше много интересно да проследя как те се развиват и как живота им се подрежда по начин, който за тях бе изненадващ.
Всеки един от героите е много различен сам по себе си, всеки има различни мечти, надежди и препятствия през които трябва да преминат, но те имат едно общо нещо, те се подкрепят винаги, обичат се и са готови на всичко един за друг.

„Апартаментът“ от Даниел Стийл е една интересна, вълнуваща и прекрасна книга, за която няма да призная пред майка ми колко много ми е харесала, защото години наред ще ме гледа с погледа: Нали ти казах.

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

П.С. Веднага след като оставих книгата познайте кой почна да я чете. Някакви идеи? Разбира се, че майка ми!  
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang