сряда, 15 февруари 2017 г.

Препрочитането отговора на всичко!

Здравейте! Как сте? Аз естествено както винаги когато съм на училище искам да спя и да спя, ама естествено няма как това да стане. Чувствам се ужасно изморена, прекалено натоварена и искам да правя толкова много неща, но нито ми остава време за тях, нито имам енергията за тях. Например в петък със на състезание в Свищов и ще трябва да стана много преди слънцето да се е показало и зареди това ми се реве, обичам да спя!!! Какво да се прави живота е несправедлив и ще ме остави да се наспя само, когато си тръгна от този свят. Да се изясним не е искам скоро това да стане, чакам с нетърпение да отпразнувам поне стотния си рожден ден. И да сега темата на днешната публикация: Препрочитането на книги. Както си личи от заглавието за мен препрочитането е отговора на всичко. Обожавам да чета нови истории, обожавам оня трепет от непознатото, но не по-малко обожавам препрочитането на любими книги. Често като чета дадена книга за първи път, аз изпускам някои важни елементи, от толкова голяма вълнение да разбера какво става в дадената книга, от нетърпение да проследя развитието на действието, аз изпускам елементи, зареди това и препрочитането ми помага да се запозная с пропуснатото, а и все пак с времето се забравят части от сюжета и чрез препрочитането това се предотвратява. А и го има оня моменти, когато просто искаш да се оставиш в ръцете на позната история, да се отдадеш на любимия сюжет и да му се насладиш отново, като среща със стар приятел. Това е едно от най-приятните чувствам. 

Та в тази публикация ще се набележа няколко книги, които имам намерение да прочета през тази година, защо именно тези? Лесен въпрос, защото всяка една от тези книги е невероятна само по себе си и отново искам да се докосна до нея.

Първата книга, която избирам е „Лейди Полунощ“ - К.К. , защото е „Лейди Полунощ“ за Бога!!! Да знам някои хора не са я харесали, но за мен тя е невероятна, прекрасна и просто...... приказна. Просто съм пристрастен още усещам как историята в нея бушувам вътре в мен, още щом се сетя за Ема и  Джулиън сърцето ми се свива от любов и тъга по тях. Зареди всичко това и зареди скорото публикуване на следващата книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ нямам търпение да я прочета. Всяка една книга на К.Клеър е истинско съкровище и няма как нейните книги да бъдат прочетени само веднъж.

Втората книга е „Вестители“ - Цветелина Владимирова. Тази книга е чистото доказателство, че имам талантливи български автори, че и те могат да пишат невероятна книги и че българското творчество не трябва да се пренебрегва. Историята във „Вестители“ е много интереса, изпълнена с приключения загадки и драми. Скоро излиза и втората книга от поредицата и ръцете ме сърдят да я разлистя зареди това ще ми дойде много добре да отново да се потопя в първата книга и отново да преживя любовта на Игор и Ксения.

Третата книга е друга, а именно „Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф ъъъ още една невероятна книга, която обожавам, която ме разби на парченца и после отново ме събра само и само да ми предвещае още мъки. Продължението на тази книга също излиза през 2017. И да нямам търпение. Въпреки че продължението ще е за други герои, аз пак ужасно много искам да прочета първата книга от поредицата, за да мога отново да се потопя в света създаден от авторите и.

И последните книги, които определено не бих отказала да прочета отново са „Проклятието на тигъра“ и „Търсенето на тигъра“ - К.Хоук. Какво да кажа за тези две книги от поредицата освен, че съм пълна мазохистка и искам отново да усетя ужасната болка, която предизвикват в мен тези книги. Историята написана от Колийн Хоук е невероятна, неповторима и меко казано сърцеразбиваща. Чакам с нетърпение превода на третата книга и просто искам отново да страдам за Келси и Рен, за Кишан и за това колко много мразя любовните триъгълници.

Та това определено не са единствените книги, които искам да прочета отново, но тези книги точно в този момент са на върха на списъка ми, защото всяка една от тях е невероятна само по себе си.
А вие обичате ли да препрочитате отново дадени книги? Обичате ли отново и отново да се потапяте в позната история? И кои книги бихте прочели отново? 

вторник, 7 февруари 2017 г.

„Изтръгнати от корен“ - Наоми Новик

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Напоследък съм в ужасен читателски застой, чета малко книги и те, колкото и да са хубави не отнасят ума ми, не ме карат да стоя будна до среднощните искайки само да чета, забравяйки глад и жажда, отдавна не бях чела книга, която толкова да ми хареса, която да ме изтръгне от обикновеното ми ежедневие и да ме прати в един нов и вълнуващ свят. Точно това направи „Изтръгнати от корен“, книга изпълнена с магия, приключения и незабравими моменти. Влюбих се в книгата неусетно, без да разбера, без изобщо да осъзная как тя ме изтръгна от вкоренените в мен корени на скуката.

Източник.
„-Не искам повече разум! - казах на глас, нарушавайки тишината в стаята. - Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друго си заслужава, ако не хората?“

От толкова много време вижда книгата по лавиците на книжарниците, в най-различни профили в инстаграм, че в даден момент просто не можах да се стърпя и трябваше да я прочета. И какво добро решение само. Едно от най-добрите тази година.
Не знам дали мога да си подредя мислите достатъчно добре, че да мога да напиша едно хубаво ревю (не, че ако мислите ми са добре подредени ще напиша де, но това е друг въпрос).
Та да започвам, че след малко пак трябва да се връщам към ученето за олимпиадата по БЕЛ. (и защото публикацията е написана преди дни трябва да отбележа, че олимпиадата беше пълен провал, защото темите поне за мен бях ужасни, но като получа резултата ще знам със сигурност. )
Историята в книгата е великолепна, тя е за един изпълнен с магия свят, свят за добро и зло, в който да победиш злото трябва да се действат по малко по различен начин. В книга се говори за това как понякога злото не е първоначално зло, понякога то бива създадено от някой друг, и начина то да бъде победено не е с насилие, а с разбиране, с помощ. Това е една от многото причини, зареди, която книгата ми хареса толкова много, зареди начина за справяне със злото.
Източник.
Историята няма как да не заплете читателя в своята мрежа, няма как да не го развълнува с начина на писане на авторката. Поне с мен стана так. Първите няколко глави ми се сториха слаби и безинтересни, но с всяка следваща глава книгата ми ставаше все по-интересна и вълнуваща, със завихрянето на историята аз все повече и повече се влюбвах в нея, без да забелязвам слабите и страни и предсказуемите моменти.  

„Мисли - добави жлъчно тя, - вместо сляпо да искаш.“

Героите определено си ги биваше въпреки своите слабости, но погледната в цялата картина те са просто страхотни, всеки един от тях е и заема точно определеното му място.
Агнешка главната героиня в началото наистина ме дразнеше, но нейният образ определено се разви, стана по-интересен и в крайна сметка в края наистина ми хареса. Първоначално тя за мен си беше прекалено слаба, прекалено глупава, но тя показа, че е смела, че знае какво трябва да се направи в кризисните моменти, показа се като вярна и истинска приятелка.
Звяра. (харесва ми да го наричам така) е интересен образ, мистериозен и вълнуващ. Но е една степен по загадъчен отколкото ми е нужно. Ужасно много го харесах, но не можах да го опозная колкото искам. (имам чувството, че го харесах толкова много, зареди факта, че е „малко“ грубичък )

Източник.
„....истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш: можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си  на тях, но ако никой не дойде да те чуе - все едно.“

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик е една невероятна и приказна книга, която ме отвя по всички параметри. Това е една вълшебна книга, която праща читателя в свят на добро и зло, в свят, където всичко е възможно, където човек трябва да поема рискове, за да може да спаси любимите си.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Честит рожден ден не на мен! *тъжно лице* Честит второ рожден ден на блога.!!!

Дами и господа на тази дата 02.02 преди две години създадох този блог, преди две години
живота ми се промени с началото на този блог. Как се е променил? Не е чак толкова лесно да се каже, но едно е сигурно не съм същата личност, която бях преди две години и за това има и вина и този блог. 
Готино начало нали?
Не лъжа, не преувеличавам, казвам самата истина. Блога определено промени живота ми, промяната може да не е голяма, може да не е такава, която я променила изцяло живота ми, но тя я има. Като се замисля какъв човек бях преди две години, като си спомня първите ми трепети от писане на първите публикации, усещам огромната разлика, виждам напредъка ми.
И промяната определено е  за хубаво. Променила съм се, израснала съм, станало съм по-добра личност, наистина не лъжа, блога и най-вече писането тук разви така да се каже писателските ми възможност и да знам, че те не са нищо особено, но само да видите първите ми публикации. Не моля ви не ги гледайте. 
И да да се върнем на основната тема. Благо определено промени живота ми, направи го по-вълнуващ, по-интересен, забавен и ми помогна да развия някои свои способност, но истината е, че и той натоварва живота ми, прави го по-сложен, завладя времето ми, но не съжалявам за нищо, защото писането тук ме прави щастлива. Това е тайната! Това е нещото, което ме кара да сяда и да отделям време да пиша, да споделям мнението по някоя книга. 
Честит рожден ден на моето бебче. Обичам го, прекалено много дори, ужасно много ми е ценен и никога не бих го затворила/изтрила и там каквото се прави, дори да спра да пиша, дори да загуба желание за това, да нямам време, аз ще го оставя, защото знам, че той ще ме чака само да му дойде отново желанието. 


сряда, 1 февруари 2017 г.

January Wrap Up

Айде и първия месец от годината свърши, изниза се набързо,чак не разбрах кога. Той ни донесе огромно, количество сняг, затрупа улиците и не не позволи на учениците да отида на училище. Януари ни подари една снежна ваканция, която аз изпълних с книги. Дните се изтекоха набързо, изпълнение с преживявания и с огромни мои съжаления с малко книги. Дори прочетох толкова „много книги“ само зареди извънредната ваканция. 
През този месец съм прочела цели четири книги!!! Колко много само нали? Саркастична съм.


Първата книга, която прочетох през този месец е „Червена като кръв“ - С.С.
Книгата е неистина интересна, изпълнена с капчица мистерия, интрига и престъпления. Една мистериозна и интригуваща книга, която е точно за студените зимни дни. Едно от нещата, които най-много ми хареса в нея бе мястото на развитие на действие.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга за месеца е „Апартаментът“ - Д.Стийл. Книга е на една от любимите авторки на майка ми, и с тази книга определено разбрах защо майка я харесва толкова много. Книгата е малко извън моята зона на комфорт, малко по-далеч от моята възрастова група, но въпреки всичко това тя ми хареса, хареса ми нейната история, нейните герои и развръзките в нея.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.





Третата книга, която направо ме отвя бе „Изтръгнати от корен“ - Н.Новак.
Тази книга ме изтръгна от скуката, изтръгна корените от бездната на бездействието и ме прати в едни удивителен свят на магия, изпитания, приключения и любов. Една книга за доброта и злото, една книга, която искрено заобичах.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

И четвъртата книга за месеца е на великолепния, незабравимия, невероятния, неповторимия, впечатляващия, божествения, Рик Риърдън и именно „Скритият оракул“ първа книга от поредицата „Изпитанията на Аполон“ Драги имам проклетата книга от рождения ми! Който е през октомври!!! Не знам просто как не съм я прочетох по-рано, наистина не знам единственото обяснение, което намирам е, че съм пълна глупачка, смотанячка и пълна неудачница. Най-после ми дойде ум в главата и прочетох това бебче. Какво да кажа, книга на чичо Рик и не друг за главен герой а именно невероятния Аполон, но като безсмъртен просто красота.
Дадох и 5/5.
Ревюто тук - скоро .

Отново си пожелавам новия месец да е много по успешен и дано надеждите да не са напразни. Искам да съм много по продуктивен читател и да пиша много повече. Да видим какво ще стане.

неделя, 29 януари 2017 г.

The Book Community Tag

Аз съм просто ужасен човек. В навечерието на новата година си обещах да бъде много по 
продуктивен човек, да чета и да пиша повече, а какво едно голямо нищо! Нито имам кой знае какво голямо желание да пиша, нито ми идват идеите за които да пиша. С едно изречение тъпа работа. А и често казано не чета кой знае колко и нямам и ревюта да пиша, но за всичко това съм си виновна лично аз и само аз мога да променя нещата! Просто съм прекалено изтощена от задължение и когато имам свободно време искам просто да спя. И така до тук с оплакванията и оправданията! Днес съм тук с един прекрасен таг, за който бях тагната от Юли. Много ти благодаря! А и да знаеш послушах съвета ти и вече имам инстаграм на котката ми.  

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Ммммммммм прекалено труден въпрос. Почти винаги харесвам двойките в дадена книга, както са направени. Вярно е, че има случаи когато искам героинята да е с друг герой, но той пакт е от тази книга, не е от различна.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта.
Нямам един рафт с книги, но избирам този, който е от най-дълго време. И така.... името ми има шест букви и шестата книга е „Лейди полунощ" - К. Клеър

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
Само три! Не ставали много повече?
„Хари Потър“ - Дж.К.Р,  Книгите са Хари са ми най-скъпи, просто те са свещеният граал  за мен!
„Адските устройства“ - К.К  Освен, че обожавам всички книги на К.К., освен, че обожавам света на ловците на сенки препоръчвам тази поредица, заради чувствата, емоциите, които предизвика тя в мен. Това е поредицата, която ще четеш до малките часове на нощта, ще продължаваш да я четеш, дори ако на следващия ден няма да можеш да държиш очите си отворени, а в края и ще бъдеш разкъсан на парченца.
„Проклятието на тигъра“ - К.Х. Тази поредица пък препоръчвам, защото съм истински социопат и иска и всички други да страдат по тази поредица. Искам всеки един човек да усети тези чувства, които владеят мен на края на всяка една книга, а аз съм още на втората!!

4. Най-добрата книга, която изчете през изминалата година?
Миналата година прочетох толкова много великолепни книга, че не мога да избере само една. Казвам „Всички наши места“, защото тази книга определено ме разтърси до основи.

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чела резюмето.
К. Клеър, Р.Риърдън, Дж.К.Р. Р.Мийд отдавна са си спечелили това право!

6. Любимо място за четене?
Хм определено в леглото ми! Като се заобиколя с възглавници, дебело одеяло и нещо топло за пиене имам чувството, че съм в рая.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти.  Предупреждение
спойлери.
Смъртта на Уил - „Адските устройства“ - К.К,
Когато Кейси осъзна, че Рен напълно я е забравил и дори се отвращава от нея и проклетата ирония, че Рен ще си спомни за Келси като я види,че се целува с Кишан  - „Проклятието на тигъра“ - К.Х.
Когато Пърси отиде след Анабет в Тартар - „Героите на Олимп“ - Р.Р
Разговора между Максън и Америка, след като го простреляха в края на „Единствената“ -К.Кас 
Когато Ема отблъсна Джулиън в края на „Лейди полунощ“ - К.К.
Това не са ми любими сцени, това са сцени, които са ми разбили сърцето.

8. Любим книжен блогър?
Почва се големия списък: Елена, Юли, Юли, Ева, Кая, Габи, Ади и още ужасно много.

9. Любим книжен влогър?
Четат ли двама, jessethereader, polandbananasBOOKS

10. Любим книжен профил в инстаграм: 
Айде пак огромен списък.
https://www.instagram.com/light.dreamer/
https://www.instagram.com/booksalex_alexbooks/
https://www.instagram.com/itsrainingbooks/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/elanurgndz/
https://www.instagram.com/crimebythebook/
И още много, ама много.

П.С. Една моя приятелка прави супер видеа в youtube и нейния профил е тук.

неделя, 15 януари 2017 г.

„Апартаментът“ - Даниел Стийл

Животът на четири млади жени се преплита в общия им апартамент в Ню Йорк. Клер – дизайнер на обувки, Аби – начинаещаписателка, Морган – успешен финансов консултант, и Саша – гинеколог. Макар да са много различни, те се превръщат в истинско семейство. Докато са заедно, всичко върви чудесно. Но с времето нови връзки, възможности за работа и изненадващи обстоятелства поставят изпитания пред приятелството им. Клер преживява криза в кариерата си, а Аби се увлича по по-възрастен мъж, който съсипва самочувствието й. Морган е щастливо влюбена в собственик на ресторант, който ги снабдява с вкусни ястия; Саша пък се впуска сериозно в лекарската си практика. Те осъзнават горчиво-сладката реалност: времето неизбежно ги отдалечава от мястото, където започват мечтите...


„Апартаментът“ от Даниел Стийл е книга, която би се харесала на майка ми, книга, която тя би изгълтала от корица до корица, но това ни най-малко не означава, че това не е книга, която не би ми се харесала и на на мен самата. И точно това стана, прочетох книгата и тя меко казано ми хареса, зареди своята история, зареди героите, зареди изненадите и обратите в нея.

Ще запомня тази книга с:
➤ с красивото приятелство в нея
➤ с това, че дори човек да е сполетян от лоши работи ще дойде моментът когато живота му ще се усмихне
➤ с това, че човек на каквато и възраст да е може да събере сили за да следва това което иска
➤ и ще запомня най-ярко тази книга с истеричния писък на майка ми като ме видя да я чета. Не се шегувам. Ето какво стана: Аз съм се излегнала в леглото на топло и си чета книгата и майка ми влиза в стаята за нещо и като видя книгата почна: Имаш книга на Д.С.! И не си ми казала! Толкова много обичам нейните книги, те са толкова хубави! Но не толкова думите и ще запомня, а самото изражение на лицето - една чиста изненада и щастие.

„Клеър проумя, че никога, независимо от възрастта, не е късно да събереш парченцата и да започнеш отново.“

И така историята в книгата е наистина интересна, имаща в себе си някой друг предвидим
аспект, но също така много изненади и обрати. Историята е за четири приятелки, които по един или друг начин намират щастието в живота. Това е история за следването на мечтите, за това, че понякога, за да си истински щастлив се нуждаеш от нещо, което не си търсел не си искал. Това е история, която ми харесва с всичко, което тя представлява.
В книгата се проследява живота на няколко различни герои и беше много хубаво, че тя бе написана от различни гледни точки, така читателя може да опознае по-добре отделните герои и да получи по-пълна картина на случващото се.
В началото на книгата тя просто не ми потръгна, просто историята не ми беше чак толкова интересна, но след като се запознах с обстановката, книгата ми потръгна и неусетно я прочетох.
Героите в книгата са разнообразни и интересни, беше много интересно да проследя как те се развиват и как живота им се подрежда по начин, който за тях бе изненадващ.
Всеки един от героите е много различен сам по себе си, всеки има различни мечти, надежди и препятствия през които трябва да преминат, но те имат едно общо нещо, те се подкрепят винаги, обичат се и са готови на всичко един за друг.

„Апартаментът“ от Даниел Стийл е една интересна, вълнуваща и прекрасна книга, за която няма да призная пред майка ми колко много ми е харесала, защото години наред ще ме гледа с погледа: Нали ти казах.

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

П.С. Веднага след като оставих книгата познайте кой почна да я чете. Някакви идеи? Разбира се, че майка ми!  

понеделник, 9 януари 2017 г.

„Червена като кръв“ - Сала Симука


Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

„Червена като кръв“ е книга, която ме праща далеч от моите води, но това беше приятно отклонение, защото книгата е интересна и вълнуваща. Въпреки че това е книга що годе далеч от моята комфортна зона тя ми хареса ужасно много дори точно зареди това тя бе едно приключение за мен, едно ново преживяване, което бе прекрасно.

„Понеделник, 29 февруари. Ден, който се появява веднъж на четири години. Най-безсмисленият ден на света. Защо не беше обявен за международен празник? Така и така беше остатък, защо се налагаше  да се върши нещо полезно и продуктивно точно на него?“

Историята в книгата определено е интересна и изпълнена с мистерия и до последният момент читателя не е запознат с нещото, което е направило героинята това което е. В книгата има щипка престъпност, криминале, тайни и определено вземане на глупави избори. Това не е любовна история, това не е история изпълнена с истински герои, но това е история, в която можете да се потопите в една мистерия и заедно с главната героиня да разнищвате тайни. (книгата е една добра загрявка за новия сезон на Шерлок).  Историята в книгата стига до един определен край, но тя си има продължение и ми е любопитно какво още ще стане. В каква нова неприятност ще се забърка героинята Лумики.
Начина на писане ми беше малко странен, но не в лошия смисъл на думата, а просто по различен от от този, с който съм свикнала, но все пак ми хареса. То не точно самия начина на писане, а как да го кажа едни добавки към историята, написана в началото на някои глави. Те ми бяха малко странни.

„Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата.“

Много ми харесва мястото на развитие на книгата, харесаме ми, че действието се развиваше в
Финландия.  Честно да си призная не знам почти нищо за тази странна освен къде се намира и ми беше много интересно. Досега не съм чела книга с действие там и ми беше наистина приятно и интригуващо. Също ми хареса, че времето в книгата бе студено и така се приближих повече до героите особено тези дни като се име предвид, че в страната е обхваната от сибирски студ.
От гледна точка на героите има смисъл само да се спирам на главната героиня Лумики. Тя е силна, от рано се е научила да се справя сама, да може да се защитава и справя с всякакви трудности. Това е тя, една героиня, която намира сила вътре в себе си да се спари с екстремни ситуации, и достатъчно разум да оцелее.

„Червена като кръв“ е интересна книга, имаща в себе си тайни, препятствия, търсене на истината и защитава на собствения си живот. Това е подходящо четива за студените зимни дни, само трябва да се настаните до прозореца, да четете тази интригуваща книга и от време на време да вдигате поглед от нея и да се наслаждаваше на падащите снежинки докато обмисляте прочетеното. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 7 януари 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 9

Сега да инсценирам малко дейност в блога ще публикувам още една публикация с цитати от любими книги просто да по изчистя паяжините от блога. Навън е чиста зимна приказка и не искам нищо друго освен да стоя на топло вкъщи. В днешния мост ще отделя вниманието си  на прекрасната трилогия на Д. Харкнес „Аз, вещицата“. Дано да ви харесат. Ревютата на книгите от поредицата можете да намерите като кликнете просто на името на всяка една книга. 


„А страхът бил най-голямата сила на земята.“

„Там, където имаше взривове, кръв или обещание за разгадаване на тайните на вселената, със сигурност се навъртаха и вампири.“

„Миризмата в библиотеката винаги ми повдига духа – онази странна комбинация от дъх на старинен камък, прах, дървеници, хартия и пергаменти.“ 

„Ако ти разбие сърцето, ще трябва да го сритам, а този семестър съм много зает.“ 

„Една малка книга може да пази огромна тайна, която би могла да промени света.“ 

„-И какво я прави толкова специална? – попита той тихо….
-Всичко.
-О! Май си загазил, а?“

„-Тя струва ли си такава цена, Мат? – попита той тихо.
-Да – потвърди Матю, без да се замисля….
-И аз така си помислих – каза Хамиш. – Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.“ 

Източник.
„-Питах те дали си гладна.
Пълна мистерия бе защо продължава да задава този въпрос – кога не бях гладна?“ 

„-Доколкото знам, има само две емоции, които карат света за се върти. - … - Страх и желание.“ 

„-Въпросът защо сме на тази земя и как сме се появили май наистина те занимава….
-Това е единственият въпрос, чийто отговор си струва да се търси.“

„-Какво толкова ти харесва в косата ми? Защо човек с безупречна прическа като твоята би се впечатлил от това. …. Моята е пълен хаос, има от всеки цвят на дъгата и не може да бъде укротена. 
-Точно затова я обожавам – изтъкна Матю и внимателно освободи кичура от пръстите ми. – Несъвършена е, точно като живота.“ 

 „-Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. – Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.“

„Това е благословия, но и бреме – да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.“ 

„-А ти откога започваш да се интересуваш от вино? – прозвуча ми искрено изненадан. 
-Откакто разбрах колко много имам да уча за него. – Откакто разбрах, че ти се интересуваш от вино, идиот такъв.“ 

„-Трябва ли да напуснем замъка, Изабо?...
Майка му тръгна напред и го зашлеви силно през лицето?
-Как се осмеляваш да ми зададеш този въпрос?........
-Ти си любимият ми син – продължи тя, гласът и бе като от стомана. – И Даяна вече е моя дъщеря, тя е точно толкова моя отговорност, колкото и твоя. Твоята битка е моя битка, твоите врагове са и мои врагове.“ 

„-Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг.“

„Най-красивото преживяване е мистериозното. Това е основната емоция в сърцето на истинското изкуство и истинската наука. Който не я познава, вече не може да се учудва и да се възхищава. Той е като мъртъв и зрението му е замъглено.“ 

„-Е, както и да е, не мога да пътувам във времето….
-Разбира се, че можеш. Правиш го от дете…. – Първият път стана, когато беше на три годинки. Родителите ти се уплашиха до смърт, повикаха полиция, беше страшна суматоха. Четири часа по-късно те намериха седнала на високото столче в кухнята да ядеш парче торта. Сигурно си била гладна и си се върнала на собствения си рожден ден.“

„-Аз броя ли се за предмет? – попита я той.
-Имаш ли пулс? Разбира се, че ни предмет! – Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.“


„Миналото не се лекува“ 
-Елизабет 1, кралица на Англия

„Не можеш да живее в лъжа…“ 

„-Ти си невъзможна. Престани да са тревожиш какво правят другите жени. Бъде себе си, бъди невероятна, каквато си.“ 

„-И не би трябвало да се отказваш от този спомен – каза нежно Матю. – Дори и за да се спасиш от болката.“  

„-Дяволът е навсякъде, сър. Който си мисли друго, става жертва на злините му.“

„-Даяна е моя съпруга, Галоуглас.
-И ти ни заряза в Честър заради жена? – Хенок бе ужасен. – Имахме работа да вършим!
-Притежаваш непогрешим талант да подхващаш всичко то грешната страна, Дейви. – Погледът на Галоуглас се насочи към мен. – Твоя съпруга?“ 

„..-Винаги си ми казвал, че трябва да имам план, иначе ще бъда въвлечен в схемите на други хора.“ 

„…-А как се казва готвачът?
-Готвач.
-Не истинското му име – уточних малко объркана.
Филип сви рамене.
-Той отговаря за храната, значи е готвач. Никога не го наричам по друг начин.“ 

„-Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.“ 

Източник.
„Нито земята, нито океанът може да роди по-чудовищно и жестоко същество от жената.“ 

„-Когато боговете искат да унищожат някого, първо го подлудяват.“ 

„-Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.
-Глупости.Женитбата насред кръвопролитие е семейна традиция за нас – каза бодро Филип. – Ние май се чифтосваме само със същества, желание от други. Много объркана работа.“ 

„-Намерил си жена, която е достойна за теб, има кураж и надежда в излишък, Matthaios.
-Знам – каза Матю и ме хвана за ръката.
-Знай и нещо друго: и ти си също толкова достоен за нея. Престани да оплакваш живота си. Започни да го живееш.“ 

„-Без значение колко се променяме, важно е да помним миналото и да го почитаме.“ 

„Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново.“ 

„..но отмъщението никога не е ефикасно  средство срещу загубата.“ 


„-Доверявам се на преценката на жена си…
-Така каза и Филип за баба – промърмори Галоуглас под нос. – Точно преди да се изсипе адът на земята.“ 

„Ако Ани владее думите и има идеи, винаги ще притежава нещо, което е само нейно.“ 

„Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана – отбеляза баба Алсън.“ 

„И също така си моят живот.
-Твоя съпруга – поправих го.
-Моят живот – повтори той. – Не си само сърцето ми, но и неговият пулс.“ 

„-Тази вечер всички чудовища изглеждаха като обикновени хора, господин Ройдън….
-Често изглеждат така, Джак.“ 

„-Но всичко е толкова…
-Объркано ли? Такъв е животът. Престани да се мъчиш да бъдеш съвършена. Поне веднъж бъди истинска.“ 

„-Каза ми, че магията е просто осъществено желание. Може би заклинанията са просто думи, в които вярваш с цялото си сърце.“ 

„Паметта бе къса, а историята – сурова. Така беше устроен светът.“  


„Оцеляват не най-силните, нито най-интелигентните, а онези, които са най-приспособими към промените.“
-Филип дьо Клермон

„-Нищо чудно, че Филип винаги изглеждаше така уморен – печално добави, след като приключи. – Много е изтощително да се преструваш, че командваш парада, когато в действителност диригентът е жена ти.“ 

„-Трябваше отдавна да убиеш Бенджамин. Знаеше, че е чудовище.
-Дори чудовищата могат да се променят – тихо рече Матю. – Виж ме мен.
-Ти никога не си бил чудовище – възрази тя. – Казваше тази лъжа, за да ни държиш по-надалеч.“ 

„-Моментът не беше подходящ – подсмъркна Даяна.
-О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент – изсумтя Матю. – Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.“ 

„Няма нищо по-силно от знанието.“ 

„-Галоуглас е още по-зле. За него дори мебелите или липсата им нямат значение. Една вечер се прибрахме и открихме, че къщата ни е обрана, а Галоуглас беше заспал на масата като някой викинг, готов да отплава.“ 

„Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно.“ 


„-Извинявай. Закъснях.
-Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час..“

Източник.
„-Трябват ни още данни. 
-Ние сме учени. Разбира се, че ни трябват още данни.“ 

„-Изкуството и музиката трябва да идват  от сърцето…. – Дори най-мрачните кътчета трябва да се изкарват на светлината на деня, иначе разрастват и могат да ни погълнат целите.“ 

„-Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един за друг….
-При мен лошият вълк печели – тъжно промълви Джак. 
-Не е задължително – възрази Крис. – Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от град другия.“ 

„-Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. – Фернандо сниши глас. – Следващият път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш Джак, аз ще ти напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омразата към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.

„-В книгите пише, че контракциите трябва постепенно да зачестяват. …
-Бебетата не четат книги, скъпа…“ 

„-Кой е преместил проклетото легло?....

-Матю – безгрижно рече Сара.
-Няма такова нещо! – запротестира той.
-При раждане стоварваме абсолютно всичко  на главата на мъж. Така майката не развива разни убийствени фантазии, а мъжете си припомнят, че не са в центъра на вниманието.“  

„-Това е адът на войната - … - Не те унищожава схватката или дори смъртта. А несигурността.“

„-Но не ни трябват думи, за да ми кажеш какво чувстваш. – рече Матю. – Виждам те, дори когато се криеш от останалия свят. Чувам те, дори когато мълчиш.“ 

„…тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.“ 

вторник, 3 януари 2017 г.

December Wrap up

Вече сме 2017 година, а аз все още е чувствам все едно сме 2014. Кажете, че не съм само аз така. Признайте си. Не знам кога изминава времето. Още помня дните как с радост се хвърлях в снега и правех снежни ангели (ъъ това беше на 31 вечерта, но както и да е това са подробности). Наистина времето минава неусетно не разбирам кога е минал още един месец. И ето защо ви досаждам днес. Време е да направя равносметката за прочетените книги за последния месец от годината. Някой да знае кой е той? Тъпа шега знам, съжалявам.
И така месеца ми беше по-успешен от миналия и това е страхотно, дано и януари да е, защото вече почнах предизвикателството за 2017 и имам да прочета 86 книги, а аз не обичам да не успявам. И както напоследък чета доста малко 86 книги ми се виждат невъзможна цел, но в края на годината ще  се разбере.
През декември съм прочела цели пет книги! Колко много нали? Всъщност наистина не са толкова малко, но все пак...... Имам чувството, че искам всеки ден да прочитам по една книга.....

Първата книга, която съм прочела през месеца е „Светлината, която не вижда ме“книгата ми вървеше бавно и понякога ми беше малко скучна, но тя определено ми влезе под кожата със своята история. Вече трябва да спра да чета исторически романи, защото на края им оставам свита на кълбо притискайки книгата към себе си, а това не е добре. Особено книгите за ВСВ ме разчустват, ужасяват и натъжават ужасно много. Дори като си повтарям, че това е просто книга и все пак авторът я е пречупил през своята призна, аз не мога да се отърва от чувството на тъга, което ме обзема, защото знам, че съдбата на милиони хора е била ужасяваща. Зареди тези чувства, зареди начина по който ме карат да мисля книга като „Светлината, която не виждаме“ харесах  книгата толкова много.
Дадох и 5/5.

Втората книга за месеца е „Краля демон“. Книгата е много интересна и вълнуваща, тя ни праща в едни нов свят на магия, изпитания, любов и дълг. Свят, в който жените са на чело, свят, в които изненадите са на всеки ъгъл и свят в които всичко е възможно. Книгата е начало на една нова поредица, която ни обещава да бъде интересна, изпълнена със загадки и изненади. Знаете ли има една много добра новина относно поредицата,  а именно както видях тя вече е излязла,  което означава,  че няма да чакаме самите книги да бъдат написани.
Ревюто ми на книгата тук.
Дадох и 4/5.


Третата книга прочетена през месеца е „Любовта ми подари“. Я първо да кажа едно огромно благодаря на приятелката ми Берна за този великолепен подарък за Колеба!
Книгата е сладък сборник от коледни разкази, които ми
предадоха коледен дух, които ме накараха на моменти да се усмихвам глупаво. Всеки отделен разказ е дело на различен автор и зареди това естествено някои разкази ми харесаха ужасно много, а други ни най-малко. Въпреки факта, че някои от разказите вътре не ми харесаха другата част от тях ме накараха да харесам чак толкова много.
Ревюто на книгата тук скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга беше „Хари Потър и затворника от Азкабан“ Книгата ми е подарък за Коледа и определено трябваше да я прочета, а и е Хари Потър все пак, а и е с новата корица, офф за какво се оправдавам. Дам вече я чета за пети път е и? Да не би да имате проблем? Еми имайте си не ми пука. И като стана на 90 пак ще чета поредицата. Още ми е интересна и ще ми бъде интересна.
Дадох и естествено 5/5.



Последната книга за месеца е „Само една тайна“, много харесах първата книга от поредицата и с трепет очаквах тази и просто импулсивно захванах книгата и после не исках да я оставям. За мен тази книга определено е по-хубава от първата, засяга по-сериозни теми освен, че ме накара да се следя с трепет любовната история на героите, тя ме накара и да мисля за едни по сериозни теми, като глада, липсата на лекарства грижа и страданията, които преживяват хората от третия свят.
Дадох  и 4/5.

Е драги това са книгите за декември месец. Подобрение е като се имам предвид ноември, но се надявам януари да е още по-успеше. А сега се връщам на есето по философия, че в четвъртък трябва да го предам, а за сега съм написала пълни простотии.

събота, 31 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон (ККМ) - Равносметка

Здравейте, хора! Както и сами можете да видите днес е последния ден от годината и аз съм си наумила да бъда особено продуктивна. Каква изненада цяла ваканция мързелувам. Да видим какво ще успея да направя преди да се наложи да оставя всичко и да се въведа в представителен вид за посрещането на новата година, а това е трудна задача. Направихте ли вече списъка с целите си за новата година? Погледнахте ли стария да видите какво сте свършили през тази? Аз лично стария списък го погледнах още преди няколко дни и мога да кажа с ръка на сърцето да кажа, че почни всичко е изпълнено, а за списъка за 2017 още не съм го направила, но деня е дълъг има време. И естествено след като написах това няма да ми остани никакво време да напиша списъка, но както и да е.

И така нека вече да се прехвърля на основната тема на днешният пост, а именно за равносметката от изминалия Коледен Книжен Маратон. Публикацията за него тук.
И така от избраните седем книги за седемте категории от маратона, аз имам прочетени само три. ТРИ!! Срам и позор! И за капак на всичко само една книга отговаря на предварителният ми избор. Сега по категории да покажа колко се провалих.
По първата категория:  Книга на коледна тематика - прочетох планираната книга, а именно „Любовта ми подари“- Стефъни Пъркинс. Скоро ще има ревю на книгата и там ще кажа пълното си мнение за нея.
Ше се направя малко на хитра и с горната книга ще покрия и втората категория, която е: Книга, която ти е била подарена. Най-добрата ми приятелка ми я подари за Коледа.
Прочетох „Затворника от Азкабан“  по третата категория, която е: Книга с коледни цветове на корицата. И да за мен книгата отговаря. Има много синьо по нея!
За четвъртата категория: Книга, с романтична/любовна тематика. Просто се подадох на импулса да прочета „Само една тайна“ и изобщо не съжалявам за избора си.
Почнах книгата „Червена като кръв“ за петата категория: Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината. Но за жалост не я завърших, не че сега съм де.
И по останалите две категории, които бяха по желания нямам нищо.
* Книга от жанр, който не си пробвал/а досега.
* Книга по избор.

Еми поне пак имам прочетени книги и то всички от тях ми харесаха, но за съжаление са по-малко от колкото бих искала. Исках да завърша маратона успешно като за края на годината, но не. Предполагам това ще ми е последната публикация за тази година зареди това искам да кажа няколко думи...... драматична пауза....приготвяне за сърцераздирателен момент....усмивка.
Годината беше изпълнена с преживявания, с щастливи и тъжни моменти, с чиста радост и големи съжаление, беше година на промени и израстване. Ще запомня тази година с много неща. И едно от тях ще бъде с какво удоволствие пишех различните публикация в блога, с каква радост отварях книгите получени от издателствата, с какъв интерес четях публикациите на другите блогари. За това искам да кажа едно благодаря на всички. Надявам се 2017 да е още по-успешна година изпълнена с щастие, усмивки, приключения и невероятни книги.

Весело посрещане на новата година!!!!!!!!

сряда, 28 декември 2016 г.

„Краля демон“ - Синда Уилямс Чайма

B плaнинcĸия гpaд Πpeвaлa ca нacтъпили тpyдни вpeмeнa. Бившият ĸpaдeц Xaн Aлиcтъp e гoтoв нa ĸpaйнocти, зa дa нaмepи пpexpaнa зa мaйĸa cи и cecтpa cи. Ho нe мoжe дa пpoдaдe eдинcтвeнoтo cи цeннo пpитeжaниe – дeбeлитe cpeбъpни гpивни, ĸoитo ca нa ĸитĸитe мy, oтĸaĸтo ce пoмни. Cигypнo e, чe в тяx ce ĸpиe мaгия, зaщoтo pacтaт зaeднo c нeгo, a и нe e oтĸpил нaчин дa ги cвaли. Eдин дeн, дoĸaтo e нa лoв, Xaн ce cблъcĸвa c тpимa млaди мaгьocници, нa път дa oпoжapят cвeщeнaтa плaнинa нa Xaнaлea. Бeз дa ocъзнaвa cъдбoвнocттa нa дeяниeтo cи, тoй oтнeмa aмyлeтa нa Mиĸa Бaяp, cин нa Bиcшия мaгьocниĸ, зa дa ce пoдcигypи, чe apoгaнтнoтo мoмчe нямa дa гo изпoлзвa cpeщy нeгo. Ho aмyлeтът пaзи cтpaшнa иcтopия – няĸoгa e пpинaдлeжaл нa Kpaля дeмoн, дoвeл cвeтa дo pъбa нa paзpyшeниeтo пpeди xилядa гoдини. Maгичecĸият пpeдмeт e cтpaшeн зaлoг и Xaн paзбиpa, чe Бaяp нямa дa ce cпpaт пpeд нищo, зa дa cи гo въpнaт. Πpeз тoвa вpeмe нa пpинцeca Paиca aнa‘Mapиaнa ѝ пpeдcтoи дa пoвeдe cвoятa coбcтвeнa битĸa. Cлeд ĸaтo e яздилa и лoвyвaлa cъc ceмeйcтвoтo нa бaщa cи в пpoдължeниe нa тpи гoдини, тя ce e въpнaлa в двopa. Paиca ce cтpeми дa cтaнe ĸaтo Xaнaлea, лeгeндapнaтa ĸpaлицa вoин, yбилa Kpaля дeмoн и cпacилa cвeтa. Caмo чe мaйĸa ѝ oчeвиднo ѝ e пoдгoтвилa дpyгa yчacт – cвaтбa, пpoтивopeчaщa нa вcичĸи цeннocти зa Kpaлcтвoтo.

„Краля демон“ е първа книга от една вълнуваща поредица („Седемте кралства“), която нямам търпение да прочета. Книгата на Синда Уилямс Чайма ни представя един нов и вълнуващ свят, който е подреден по интересен и приковаващ вниманието начин, свят на приключения, магия, изпитания, тайни, свят на дълг.

„Не настоявай да узнаеш истината, момко, ако не си готов да я чуеш.“

Книгата ми хареса по редица причини, но честно да си кажа има и неща, които просто не ми се понравиха, но за това после първо с хубавото.
И така почвам с великолепната корица на книгата, която за мен е много хубава не, че оригиналната също не си я бива  и просто нямаше как да не и отделя едно две изречения за нея. Хора видяхте ли корицата? Определено трябва да се каже едно браво на създателя и.
Сега за сюжета на книгата, ако не сте прочели по горе за какво иде реч в нея то ви съветвам да го прочетете, защото нямам никаква намерение да ви преразказвам книгата, не искам да ви развалям изживяването като ви кажа какво се случва и за самата история ще кажа, че е интересна и загадъчна. Действието в книгата се развива паралелно, с различните герои стават различни неща, които пък от своя страна са взаимно свързани.

„Милостта никога не е за порицание..“

Източник.
Не може да се каже, че книгата е изпълнена само с динамика и приключения, защото все пак това е първа книга от поредицата и тя има повече въвеждаща функция. Тя ни представя едни свят, които е много по различен от нашия, който се управлява по различен начин, които е съставен от  различни компоненти, с много нови и дори странни имена, които читателя трябва да запомни и да внимава особено в началото, че да разбера какво за Бога се случва.
Едно от нещата, които най-много харесах в книгата е начина по който е изградено обществото. В неговата основа е матриархата т.е жените са начело, те са старейшините те водят народна, тяхната значимост е призната, а това нямаше как да не ми хареса, като се има предвид че в реалността матриархата е бил само една нищожна частица от време и после дошъл на чело патриархата, а в някои страна и до сега е на власт в най-пълния му смисъл.

„А когато си част от банда, да обичаш някого е все едно да сложиш сърцето си  върху поднос и да го сервираш на враговете си.“

Източник.
Чувствата ми към героите от друга струна прескачат от  единия полюс към другия.
Хан е главния герой в книгата е определено е един чаровник, който наистина харесвам. В тази книга той преживя много неща, бе поставен пред огромна загубва, пред чувството на безизходица и пред решението дали да поеме по пътя на съдбата му. Не че съм влюбена в образа му, но опредено чувствата ми към него са много по-топли от тези към други герои.
И един от тези герои е главата героиня Раиса. Тя ми е антипатична, слабо и глупаво момиче, което е глезено и което се опитва да бъде нещо повече. Е поне за мен не и се получават нещо нещата.
Другите герои в книгата изобщо не са за изхвърляне, ако не друго те поне ми са малко или много интересни и може да намерят място в другите ми ревюта за следващите книги от поредицата.

„...Предстои ви нощ, която ще помните до края на живота си....
Има различни начини да запомниш нещо - помисли си Раиса. Може с добро. Може и с лошо.“

Любовната история в книгата е доста заплетена и объркана. Обикновена за тези неща имам шесто чувство и в реалността и в книгите, ама в тази книга честно няма и ни най-малка представа кой с кого ще бъде, а това е вълнуващо и малко дразнещо. Естествено имам някои предложения, но не знам дори и аз самата дали ще бъда радостна, ако съм познала.

„Краля демон“ от Синда Уилямс Чайма въпреки малките си недостатъци е интересна и красива книга, която праща читателя в нов свят, която не представя една история изпълнена с магия, тайни, изненади, скръб, загуба, приключения и много интересни моменти.

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност.

сряда, 14 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон (ККМ)


Не ми се пише, не ми се чете, не ми оставя време за хубава и истинска почивка, в която да
лежа само, да пия топла напитка и да почета хубава книга, но не естествено, как така аз мога да бъде щастлива? Няма такива работи! И за капак на всичко искам да си сменя облика на блога с нещо по коледно, но не нищо не ми харесва. Тъжна физиономия. За неволите ми стига.
Както виждате от заглавието днес темата е още един българския маратон. Отново организаторите са тези и на Българския книжен маратон и за това трябва да кажем едно браво на тези момичета. С радост ще участвам в маратона и си личи, че тематиката на маратона е коледна и за това нямаше как да не се включа с голяма ентусиазъм и и така точно на края на годината ще си увелича броя прочетени книги.
Маратона ще се проведе от 23 до 29 декември и това напълно ме устройва, защото тогава ще сме в коледна ваканция (учениците де). Категориите са 5 + 2 допълнителни и се надявам да успея да прочета всички книги и дори да напиша ревюта на повечето, но нищо не се знае. Все пак по време на тази "голяма" ваканция ще трябва да се подготвям за олимпиадата по история и счетоводство и да пиша есе за олимпиадата по философия, а и сигурно веднага след ваканцията ще имам поне няколко теста и изпитвания за това стискам палци да успея.
И така в този пост освен, че ще споделя книгите, които възнамерявам да прочета, но и предложения за различните категории.

1. Книга на коледна тематика. Все пак е коледен маратон и няма как да няма такава категория. Моят избор тук е „Любовта ми подари“- Стефъни Пъркинс. Това е книга, която нямам търпение да прочета и чакам маратона с нетърпение да започне. (дета аз ще получа книгата чак на 23 като подарък от най-добрата ми приятелка и искам или не няма как да се докосне до не по-рано)
Моите предложения за тази категория са „Сняг вали“, книга, която прочетох миналата зима и често казано много ми хареса. Тя се състои от три различни свързани по между си коледни разказа, които ще ви предадат коледно настроение. Пфф сега ми се дочета книгата. Другата книга, която предлагам не съм я чела все още, но мисля, че е хубава и това е „Целувка в Ню Йорк“. И нея нямам търпение да прочета за това хора знаете кога е Коледа!

2. Книга, която ти е била подарена. Хорааа! Не съм прочела нито една книга, която ми беше подарена за рождения ден! Нито една бе хора!!! Чиста трагедия. Стискам палци приятелите ми да не видят точно тези няколко изречения. За това, ще прочета най-после „Изпитанията на Аполон“ - Р.Р. 
Ъъ тук няма как да предложа книги нали?

3. Книга с коледни цветове на корицата. За тази категория могат да се намерят доста книга и често казано поне според мен не трябва 100% самата история да е свързана с коледна просто трябва да има например червено, бяло, зелено, но все пак аз си избирам „Сняг вали“ просто наистина ми се дочети книгата след като я споменах по горе.

4. Книга, с романтична/любовна тематика. Моят "невероятен" избор е „Перфектна химия“ - Симон Елкелес книга, която ме чака още от рождения ми ден. А той беше през октомври за Бога.
Тук мога да си разгърна потенциала и да предложа много, ама много книги.
„Само една нощ“ прекрасна, интересна книга имаща романтика, любов, изненади, тайни и препятствия. Тази книга определено трябва да се прочете (продължението и вече излезе), но книгата не е особено малка и и всеки сам трябва да си прецени дали да я прочете сега. Второто ми предложение е „Целувка за Ана“ лека, сладка, интересна и романтична книга, която определено може да се прочете за един ден.

5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината. Ииии почетното място се пада на „Короната“ - К.К. крайно време е да прочета тази книга.

* Книга от жанр, който не си пробвал/а досега. Ако успея да прочета тези пет книга за сега и ако имам време за тази категория ще прочета „Жената в черно“ книга, която вече за трети път ще я почвам и дано сега да я довърша.

* Книга по избор.Разбий ме“ - Тахере Мафи имам огромно желание да прочета тази книга и дано да успея по време на маратона.

Тук е събитието във фейсбук към което можете да се присъедините. Надявам се да се включите.

петък, 9 декември 2016 г.

My top 5 couples

Чувате ли звънна на звънчетата и коледните песни? А аз да! Пуснала съм си коледната плейлиста и пея с цяло гърло любимите си песни. Единственото нещо, което затъмнява коледното ми настроение е факта, че като погледна навън не виждам хубав и пухкав сняг, но все пак е кучешка студ и не искам за нищо на света да излизам, но да не забравям и основната причина зареди която не мога да се отдам на маратон на коледни филми и огромната купчина неща за учене. Защо пък не милите ми учители да ме затрупат с класна. Поне най-малкото си направих сметката и няма по нищо да ме изпитват близките седмици. И естествено като казах това още утре ще ме изпитат, но какво да се прави. Пиша тази публикация докато съм си гушнала любовта си - моето сладко, откачено котенце зареди, която в момента ходя с одран нос. Често не е добре с главата, явно като е било малко майка му го е изпускала до глава. И така дойде редът на моите любими двойки, които са ми толкова любими, че ако не са заедно бих била съсипана, които за мен са толкова съвършени, че чак не ми дава сърце да искам да съм на мястото на дадената героиня (а изкушението е огромно). И сега по същество. Предполагам няма да изненадам някои хора с избора си. Признавам предсказуема съм и често казано не съжалявам зареди това. 

Източник.
Започвам с най-новите попълнения в този списък заменили лесно своите близки Ема и Джулиън ("Тъмни съзаклятия" - К.К.). Тия двамата, си ги обожавам и по отделно още от самото начало, но като двойка се извисяват още повече за мен. Те са съвършени един за друг. И ще пребия всеки, които не мисли така и ще намразя всеки персонаж в поредицата, който пречи те да бъдат заедно, дори това да е самата Ема (и да знам, че Ема има основателна причини да се откаже от Джулиън в края на първата книга, но..) Не наистина ще бъда съсипана, ако в края на поредицата те не бъдат заедно това ще бъде истинска трагедия.

Следващите са Сидни и Ейдриън ("Кръвни връзки" - Р.М.)
Няма как да не спомена тези двамата, те са самото съвършенство, пасват си перфектно един за друг, допълват се, като са заедно техните недостатъци изчезват, заедно те са по-добри, по-силни и готови на всичко един за друг. Те израснаха изключително много, претърпяха много промени, нещата, които преживяха ги направиха по силни и доказаха на читателя, че са точно един за друг. Абе просто ги обичам, ако се чудете защо, просто прочетете поредицата и ще разберете. Какво са само 6 книги от „Академия за вампири“ и после вече да прочетете самата история на Ейдриън и Сидни в още 6 книги от „Кръвни връзки“



Трети под ред, но не и по-важност са Теса и Уил ("Адските устройства" - К.К.) 
Оф вече ми писна да пиша, че дадената двойка е просто съвършена, ама и тази е бе хора! Те преживяха много трудности, сърцата им бяха раздвоени ужасно много, трябваше да преглътнат много болка и до самият край не се знаеше дали ще бъдат заедно, но в крайна сметка те успяха да преодолеят всичко. А ако не бяха успели аз щях да бъда свита на кълбо и да рева като малко дете (не, че не го направих, но това беше поради друга причина). Просто тяхната история игра по най-тънката струна на сърцето ми, тяхната история е тази, която ми повлия най-много от изброените тук и ме накара да трепна от очакване какво ми носи всяка следваща глава. Дори и сега след като са минали сигурно две години от както прочетох поредицата сърцето ми продължава да се свива и от тъга, но и от радост като се сетя за тях и тяхната любов.

Пърси и Анабет ("Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Героите на Олимп" - Р.Р.)
Най-после прочетох и другата поредица на Риърдън, в която Пърси и Анабет имат много важна роля и ако преди не бях убедена, че те си пасват неповторимо един за друг (а за бях) този напълно ме убеди. За Бога Пърси скочи след нея в проклетият Тартар, той е рискувал толкова много пъти живота си за нея, както тя и за неговият. За бога тяхната история за сега, ЗА СЕГА се развива в десет книги и те преживяха ужасно много неща често не мога и да си представя какво още им предстои. Тези двамата започнаха трудно то не беше, че родителите им се мразят, не беше, че и в началото Анабет се дразнеше много на Пърси, но техните отношения се развиха, от приятели готови на всичко един за друг те се превърнаха в красива и истинска двойка, която аз обожавам.

Рон и Хърмаяни ("Хари Потър" - Дж.К.Р.). Нали не мислехте, че ще мине такъв пост без да спомена „Хари Потър“ ?
Бях чела едно интервю на авторката, в което казва, че не е мислела да ги събера заедно и си е мислела Хари и Хърмаяни да бъдат двойка и по-късно си е променила решението. След като прочетох това бях просто: Каквоооо? Шегуваш се с мен! Нееее! Но за мен още от началото ми беше ясно, че Рон и Хърмаяни трябва да бъдат заедно, дори Роулинг да не е искала нещата да се развият така, но аз имах такова предчувствие, а Хари да бъде с Джини. Просто такава ми беше нагласата, много преди да разбера как се оформят двойките. Рон и Хърмаяни винаги за мен са били подходящи един за друг, трудното им начала, как постоянно се караха и дразнеха един на друг, но също как бяха готови на всичко един за друг, как се подкрепяха и защитавах  (та Рон се наложи да повръща онези гадни неща във втората книга след като се опита да върне на Драко, зареди това, че обиди Хърмаяни за Бога!)

Това са си моят топ пет двойки от книгите, предполагам след време някои могат да се променят, но това ще бъде трудно, защото тези са си просто прекрасни. Тези пет двойки много или малко са ме накарали да повярвам в силата на любовта. 
Имам още много други любимци, но те не могат да изместят първите пет. Такива са Джейс и Клеъри ("Реликвите на смъртниците), Даяна и Матю ("Аз, вещицата"), Америка и Максън ("Изборът") Пенрин и Рафи (Пенрин и краят на дните).
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang